Какво представлqва хиаталната херния: Симптоми и рискови фактори Хиаталната херния възниква при отслабване на мускулния и на съединително-тъканния укрепващ апарат на стомаха
Хиаталната херния възниква при отслабване на мускулния и на съединително-тъканния укрепващ апарат на стомаха
Photo credit: Julien Tromeur/Pixabay
Хиаталната херния представлява пролабиране на част от стомаха през отвора (хиатуса) на диафрагмата в гръдния кош. Нормално хиатусът представлява малък отвор в диафрагмата, през който преминава хранопроводът, непосредствено преди да се свърже със стомаха.
В резултат на това хранителни материи и кисело съдържимо от стомаха могат да се връщат безпрепятствено към хранопровода и да предизвикват парене зад гръдната кост, а впоследствие и възпаление на хранопровода (езофагит), което обуславя т.нар. гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Това разяснява д-р Спас Иванов - хирург в МБАЛ ВИТА и Вита Херния Център.
Симптоми:
Повечето малки хиатални хернии са безсимптомни. При симптоматичните най-честите оплаквания са:
- парене зад гръдната кост (пирозис);
- регургитация (връщане) на храна и течности в устата;
- връщане на кисел стомашен сок към хранопровода (рефлукс - виж ГЕРБ);
- трудно преглъщане;
- болка в гърдите или корема;
- задух;
- язви в херниираната част на стомаха;
- повръщане на кръв/кръвенисти материи или изхождане на черни изпражнения, което е признак за гастро-интестинално кървене.
Важно е да се отбележи, че последните два симпотома се срещат главно при тежките случаи на хиатална херния.
Рискови фактори
Хиаталните хернии са най-чести при:
- хора над 50 г;
- затлъстели хора, BMI > 30.
Причини
Хиаталната херния възниква при отслабване на мускулния и на съединително-тъканния укрепващ апарат на стомаха. Причините за това не винаги са ясни. Освен това хиатална херния може да се появи и при:
- възрастови промени в диафрагмата;
- нараняване/травма в зоната;
- различни вродени състояния (пр. голям хиатус на диафрагмата);
- въздействие на постоянно и силно налягане върху укрепващия апарат, което се случва при упорита кашлица, често повръщане, напъване при трудно изхождане (запек), както и при вдигане на тежки предмети или тренировки с големи тежести.
Малка хиатална херния обикновено не причинява съществени оплаквания и човек може никога да не разбере за нея, освен ако тя не бъде открита при изследване по друг повод. Хиаталните хернии обаче имат тенденция да стават все по-големи с времето, като е възможно целият стомах и дори други органи да навлязат в гръдния кош, предупреждава д-р Спас Иванов.
Заболяването се среща най-вече при хора над 50-годишна възраст.
Класификация
Различават се 4 типа хиатални хернии:
- Плъзгаща се (аксиална) хиатална херния;
- Параезофагеална хиатална херния;
- Смесен тип;
- Усложнена хиатална херния, при която освен стомах има и друг коремен орган в гръдния кош (дебело черво, панкреас, далак и др.).
Диагноза
Диагнозата "хиатална херния" се поставя много често след диагностично търсене по повод "киселини", парене зад гръдната кост или болка в гърдите или горната част на корема.
Изследването става чрез рентгеново изследване с контраст на горен ГИТ (гастро-интестинален тракт); фиброгастроскопия; езофагеална манометрия - изследване за ритмичността, координацията и тонуса на мускулатурата на хранопровода.
Лечение
Повечето хора с малка хиатална херния нямат оплаквания или симптоми и не се нуждаят от лечение.
Най-честите оплаквания на пациентите са свързани с рефлукс и парене зад гръдната кост. В началните етапи и при леки симптоми лечението може да започне с някои промени в начина на живот:
- Хранене често на малки порциони - 7 пъти в деня вместо 2-3 обилни хранения;
- Избягване на храни, които задълбочават рефлукса – мазно, пържено, алкохол, кафе, шоколад, ментови храни, чесън, лук, домати.
- Избягване на хранене късно вечер и лягане след не по-малко от 2 ч след вечеря;
- Поддържане на здравословно тегло – BMI < 25;
- Спиране на тютюнопушенето;
- Повдигане на горната част на леглото (или по-висока възглавница) с около 15 см.
Лекарствена терапия
При рефлукс и пирозис се препоръчват:
- антиацидни средства - те директно неутрализират киселото стомашно съдържимо. При продължително приложение могат да причинят диария, а понякога и проблеми с бъбречната функция;
- лекарства намаляващи киселинната продукция - Н2-рецепторни блокери (Фамотидин)
- лекарства блокиращи киселинната продукция - инхибитори на протонната помпа (Омепразол, Есомепразол, Пантопразол). Те са по-силни от Н2-блокерите и се препоръчват при пациентите с наличен рефлукс-езофагит (възпаление на долната част на хранопроводната лигавица.
Хирургично лечение
Хирургичното лечение се препоръчва при пациенти, които не се повлияват добре от лекарствената терапия или при усложнения – тежко възпаление на хранопроводната лигавица – езофагит, язви на хранопровода с/без кървене; преканцерозни (предракови) изменения по лигавица – Barett-ов хранопровод, компресия (притискане) на органите в гръдния кош – сърце, бял дроб (при големите хиатални хернии); заклещване и др.
За "Златен стандарт" в световен мащаб е приета лапароскопската фундопликация по Nissen (Short-floppy Nissen fundoplication – направена за първи път през 1991 от Bernard Dallemagne et al.). При тази операция след стесняване отвора на диафрагмата и издърпването обратно на стомаха в коремната кухина се оформя маншон от горната част на стомаха около долната част на хранопровода. Връщането на стомаха в коремната кухина и стесняването на диафрагмалния хиатус ликвидират хернията, а маншонът около хранопровода предпазва от рефлукс (антирефлуксен механизъм).