По думите на автора „Литературата като книга“ е „оръдие на труда“, а също едно безкрайно приключение на духа и тялото. Проф. Бенбасат е подбрал част от своите литературни и издателски сюжети, които смята за съществени, въпреки че не са получили полагащото им се изследователско внимание. Засегнати са и имена на творци, чиято трагична съдба е била съзнателно потулвана, а наследството им идеологически отречено. Не са пренебрегнати и някои съвременни проявления на изящната ни словесност. Ето какво още споделя авторът в своеобразния предговор:

„Книгите са депото на литературната история. Когато сме опознали в основни линии голямата литературна история, си даваме сметка, че тя е немислима без книгата, в която са съхранени безкрайните микроистории на литературата. Откритията за историята на книжовността и литературата наподобяват археологическите открития – нерядко те стават случайно. В старите книги са заровени тайни; те носят информация, която е невидима с „невъоръжено око“, но при по-внимателното и търпеливо вглеждане съдържат знаци, разгадават загадки, водят до нови интерпретации на литературните и окололитературните факти.

Книгоиздаването е неотменима част от паметта на литературата. Издателят овеществява литературната творба, превръщайки я във вещ с уникална форма и структура. Струва си да помислим върху един прочит, или дори история на българската литература, направени през книгоиздаването ни, от една страна, а от друга – през оня неповторим привкус, който книжната вещност придава на литературата.“

Алберт Бенбасат (р. 1950 г.) e литературен историк, критик, публицист и издател; професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на 13 книги, сред които „Българската еротиада”, „Европеецът” Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца”, „Печатни пространства и бели полета”, „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване”, „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век”. Редактор и издател на сп. „Критика” и Библиотека „Критика”, съставител и редактор на множество книги.