В много връзки проблемът не е липсата на любов, а начинът, по който си говорим. Думите се изричат, но не стигат. Разговорите се повтарят, а усещането за близост не се задълбочава. Вместо това остава чувство, че говорите на различни езици.

Истинската комуникация не е в това да кажеш повече, а да бъдеш чут и да чуваш.

Говори за себе си, не срещу другия

Когато разговорът започне с обвинение, другият автоматично се затваря. Вместо „ти никога“ или „ти винаги“, опитай с това как ти се чувстваш. Разликата е огромна. Първото предизвиква защита, второто – възможност за близост.

Избери момент, не импулс

Разговорите, започнати в разгара на емоция, рядко водят до разбиране. Ако можеш, изчакай напрежението да спадне. Спокойният тон не омаловажава темата – той ѝ дава шанс да бъде чута.

Слушай, без да подготвяш отговора си

Често слушаме, за да отговорим, не за да разберем. Истинското слушане означава да оставиш думите на другия да стигнат до теб, без веднага да ги поправяш, обясняваш или защитаваш.

Не бъркай разбиране със съгласие

Можеш да разбереш гледната точка на партньора си, без да се отказваш от своята. Когато това стане ясно и за двама ви, разговорът престава да бъде борба и се превръща в диалог.

Назовавай нуждите си ясно

Очакванията, които не са изказани, често се превръщат в разочарования. Да кажеш от какво имаш нужда не е слабост, а честност. Другият не може да отгатва, дори да те обича.

Оставяй място за тишина

Понякога най-важното в разговора не е казаното, а паузата след него. Тишината дава време за осмисляне и често казва повече от още думи.

Да се чувате истински означава да сте готови да бъдете уязвими, не прави. Комуникацията в любовта не е техника, а отношение – към себе си и към човека до теб.

Коментирай »