Популярната водеща Мария Силвестър представя нов арт проект, който обединява телевизионния контекст на поредицата нейни култови репортажи, фокусирани върху хората, чийто глас рядко се чува. Съвременният им живот е под формата на видеа в онлайн пространството, които дават изцяло нов прочит на този социален експеримент. Визуалната инсталация е в сътрудничество с ученика и младежки активист от Пловдив Симеон Марков и визуалния артист Калин Серапионов и ще бъде открита официално на 29 март в галерия Структура.

Инсталацията представлява задълбочен анализ на сегашната социална и политическа обстановка в страната през призмата на архива на репортажите, който дава възможност за проследяване на наслагванията и процесите. Различният поглед върху динамиката на улицата като отражение на цялото общество не е загубил своята актуалност и очевидно преминава успешно теста на времето.

В началото на своята кариера, в ефира на две вече несъществуващи телевизии - ТV7 и ТV2, Мария Силвестър излиза на улицата и започва серия от репортажи, в които интервюира отхвърлените и отхвърляните. Подхожда към тях нахално, но не и агресивно, с грижата на воайора, който се опитва да запази обекта на наблюдението си далечен и ненарушим. Тези хора не проповядват, а споделят истините си в неприсъщо спокойствие. Те се превръщат в алтернатива на медийното говорене, а Мария се превръща в алтернатива на морализаторския журналистически маниер у нас.

„Не съм искала да ставам журналист и май не съм точно в този ресор. Аз съм нещо друго, не знаем точно какво. Точно както не можем да определим като жанр тези видеа, които разнообразяваха големи телевизионни шоута като рубрики“, споделя Мария Силвестър.

Репортажите се разполагат на границата между журналистическото, художественото и политическото, т.е. гражданското. Те могат да бъдат отнесени към концепцията за Гонзо журналистика, както и към традициите на социалния експеримент. Наивната задача на проекта е да назове тези опити, да им даде име и така да ги универсализира като журналистически или художествен принцип.

Парадоксът е непрежалимата уговорка и задължителното условие за всеки материал; сцената, на която се развива всяко действие. Затова и е невъзможно те да бъдат мислени в конкретиката на една единствена идея, около тях трябва да бъде създадена система от образи, която да осмисля реалността. Това не е ретроспективна авантюра, а възможност за реорганизация на представите – личните и обществените.

„В говоренето с хора има две важни неща: Кой пита и Кого питаш. И от двете ме беше страх. Това е процес. И вътрешен и външен. Той ползва тялото като изразно средство, влиза в образ, който е преекспониран. Кара го да търси пространство от варианти за комуникация. Така обективът на камерата неусетно се превръща в огледало. Независимо Кой пита“, споделя още Мария Силвестър.

Видеоинсталацията е съставена от 3 отделни прожекции с общ звуков дизайн от Ангел Симитчиев, изграден единствено от манипулирания оригинален звук. МО! е следствие на експериментална работа с личния архив на Мария Силвестър – субективно, но и документално отношение към автентичния материал, пародиращо хаоса и принадлежащо на реда, поставящо под съмнение наративите. Преосмисля възможностите за нов прочит на репортажите, поставяйки ги в инсценирана среда - симулация на работен процес; анализира употребата им в социалните мрежи и платформите за видео споделяне днес, извън контекста на телевизията, поставяйки ги в галерийна ситуация. Разтрогва медийния образ на Мария, а после грижливо проследява принципите, по които е бил изграждан. Идеята се намира в процеса на преход от „медия“ в техника и от „техника“ в медия – трансформацията на една медия в друга.

Заглавието на произведението цитира един от най-известните репортажи на Силвестър, в който човек преминава през кадъра, прекъсва интервюто и вбесен казва по средата му: “МО!”. Това е реакцията ни на заобикалящия свят, непреводимо възклицание, превърнало се в синоним на парадоксалното, илюстрация на абсурда; точката, в която границите изтъняват – надеждата, че можем да приемем и осъзнаем дори невъобразимото.

„Никога не разбрахме какво е МО! и то стана символ на тези ситуации в живота – абсурдните. Без обяснение. Без логика. МО! или каквото и да е било…“, допълва Мария.

Мария Силвестър изказва специални благодарности на Ваня Николова, Мирослав Димитров, Красимир Николов - Стамбини, Мариела Гемишева, Коко Кръстев, д-р Константинос Пагидас и Мария Василева.

Коментирай »