На 12 юни Църквата почита преп. Онуфрий Велики и преп. Петър Атонски.

Свети Онуфрий Велики

Свети Онуфрий от младини бил инок в един манастир, но в душата му се зародило желание за пустинен живот и една нощ взел хляб само за четири дни и отишъл далече в пустинята. Изведнъж видял необикновено светъл лъч, който като че ли му посочвал пътя и чул глас да му говори: “Не бой се, аз съм ангелът, който те пази от самото ти рождение, и по Божията воля те водя в пустинята! Бъди смирен по сърце пред Бога и с радост Му служи! А аз няма да отстъпя от тебе”. След дълго пътуване той дошъл до пещерата, в която един свят старец го приел, като го назовал по име. Онуфрий живял с него известно време, като се учел от него на правилата на пустинния живот. А когато старецът го намерил достатъчно приготвен за подвижнически живот, той сам го завел във вътрешността на пустинята и го поселил в пещерата. Няколко години старецът по един път в годината посещавал своя ученик до самата си смърт. Онуфрий го погребал и от деня на неговата смърт вече не видял ни един човек до идването на Пафнутий. Отначало ангелът го хранел, а после израснала финикова палма, която всеки месец се покривала с нови плодове. В това дълбоко усамотение подвижникът бил радостен и спокоен, подкрепян чрез молитва и постоянно изучаване на словото Божие. Чудесни прояви на Божията слава често озарявали душата му. Той видял небесната слава на светците, угодили Богу, и с радост продължавал подвига си. В пустинята свети Онуфрий прекарал 60 години и в края на неговия земен път Бог му пратил своя раб Свети Пафнутий на когото разказал житието си и който го погребал впоследствие.    

Св. преп. Петър Атонски

Преподобният Петър бил грък, воин със звание воевода. Веднъж Петър бил изпратен да воюва в Сирия. Гръцката войска претърпяла поражение от враговете, Петър бил пленен и с мнозина други пленници отведен в Арабия, в град Самара, около река Ефрат. Там бил хвърлен в тъмница и окован в железни окови. Размишлявайки в тъмницата за предишния си живот, Петър си припомнил, че преди много пъти замислял да се отрече от света и да приеме монашеството. Тогава разбрал, че Бог го наказва с тоя тежък плен заради това, че не се е постарал да изпълни доброто си намерение. Разкайвайки се за нерадението си и горещо оплаквайки предишния живот, Петър търпеливо понасял страданията си, като съзнавал, че справедливо ги е заслужил. След няколко години бил освободен, отишъл в Рим и станал монах при папа Григорий IV. След това отишъл в Атон, където се заселил в една безлюдна и изолирана пещера. Живял аскетичен живот в продължение на петдесет и три години и починал в мир. Светите му останки били намерени случайно от един ловец и погребани от монасите с почит и благоговение.