На 23 март Църквата почита св. свещеномъченик Никон и неговите двеста ученици († 251); св. мъченици Филит и Лидия († 117-138) и св. преподобномъченик Лука Одрински († 1802). На 23 март имен ден празнува Лидия.

Св. преподобномъченик Лука Одрински

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. В Цариград обаче Лука се скарал с едно турче и започнал да го бие. Разгневените турци поискали да го убият, но Лука изплашен извикал, че ще се потурчи. След като размислил обаче искал да се откаже, но на сила го обрязали. След време в знак на покаяние той постъпил в Иверския манастир, където го миропомазали отново и впоследствие приел монашество, е след това велика схима. Отишъл на о Митилин. След подвижнически живот Лука се облякъл като турчин и отишъл, за да изповяда своята вяра.  Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Турците хвърлили тялото на мъченика във водата, но то не потънало. След това християните взели тялото на светия мъченик и го погребали с подобаващи почести.

Св. свещеномъченик Никон и неговите ученици

В III век в град Неапол (Италия) живял един доблестен войн на име Никон. От баща си той бил възпитан в езичество, но майка му била християнка. Тя постоянно молела Бога да просвети душата на сина ѝ чрез истинската вяра, често говорела на Никон за Бога и, пращайки го на война, го увещавала да призовава на помощ Господа Иисуса Христа. По младежко лекомислие Никон обръщал малко внимание на увещанията на майка си. Нейните думи обаче се запазили в сърцето му и в скоро време принесли богати плодове.

Веднъж всред битката Никон бил обкръжен от неприятели и веднага си спомнил думите на майка си. Той погледнал към небето, прекръстил се и извикал: "Христе, Боже, всесилни! Прояви над мене Твоята сила, та и аз отсега да бъда Твой раб!" И веднага свръхестествена сила го въодушевила: той смело се хвърлил срещу неприятелите, обърнал ги в бягство и се върнал невредим при другарите си. Изумени от неговото мъжество, те възхвалили храбростта му, но той, просветен веднага от светлината и истината, само въздал на Бога хвала и чест и казал: "Велик е Богът на християните, Който чрез знака на кръста прогонва и побеждава враговете!"

Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Зарадвала се благочестивата майка, със сълзи благодарила на Господа, Който чул нейната молитва, и Го молела да довърши започнатото и да помогне на сина й да Го познае и да повярва от цялото си сърце.

Напътстван от нейното благословение, Никон се отправил да търси свещеник. Но да намери свещеник не бил лесно, понеже поради гоненията почти всички християни напускали града и се криели в пустините и планините. Никон не намерил свещеник в града и като се отправил към пристанището, качил се на кораба, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по служба го търсели, но безуспешно, понеже майка му не знаела за къде е заминал.

Корабът спрял на остров Хиос. Никон слязъл на брега и прекарал осем дни сам на една планина в постоянна и пламенна молитва. Той молел Бога за помощ - да му посочи ръководител в пътя на спасението. През осмата нощ Никон в съня си видял ангел, който му връчил жезъл с кръст, заповядал му да отиде на другия ден на морския бряг и да се качи на кораба, който се намирал на пристанището. Никон изпълнил заповедта и след двудневно плаване излязъл на брега на планината, наричана Ганос.

Тук, в планинските пещери, в това време се криел от преследвания Кизическият епископ Теодосий със своите ученици. Уведомен насън за пристигането на Никон, Теодосий го приел с радост и любов и като го научил на Божия закон, извършил над него св. Кръщение. Никон почнал да живее с иноците и цял се предал на молитва и изучаване на божествените книги. Неговата кротост, ревността му към молитвата, търпението, с което понасял лишенията, и светият живот възбуждали удивление у всички братя.

Така минали три години. Теодосий, който получил насън известие за близката си смърт и повеля да повери словесното си стадо на Никон, ръкоположил го първо за дякон, после за свещеник и накрая за епископ. Той му поверил 190 иноци, дал му наставления и му заповядал да остави това пустинно място, което скоро щяло да бъде разорено от варварите, и да замине в Сицилия.

Скоро след това Теодосий се поминал и всички братя, заедно с Никон, се качили на кораб и след някое време стигнали до бреговете на Италия, понеже Никон искал преди всичко да види майка си. Той побързал за Неапол, където със сълзи от радост го посрещнала майка му. Като паднала на колене, тя се молела: "Благодаря ти, Господи, че ми даде да видя сина си, посветил се да служи на Тебе! И сега Те моля, приеми душата ми в Твоите ръце!" Като свършила молитвата, благочестивата майка заминала при Господа.

Скоро предишните другари и приятели на Никон узнали, че той е в Неапол и го посетили. Той им разказал събитието, което първоначално го довело до познание на истинския Бог, и много им говорил за Бога и за християнския закон. Думите му, пълни с дълбоко убеждение и пламенна вяра, силно подействували върху тях. Мнозина от тях повярвали и девет войници решили да последват примера на св. Никон и напълно да се посветят на Господа. Те заминали с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място, което им се понравило със своята красота и усамотение. Направили градини, насадили овощни дървета и започнали да живеят там чрез труда на ръцете си.

Но след време срещу тях било започнато преследване. За тях узнал управителят на страната, Квинтиан - същият, който предал на мъчения и смърт св. Агатия. Той пратил войници да заловят иноците. "Добре сте дошли – казал св. Никон на войниците. Нашият Владика Господ чрез вас ни призовава при Себе Си." Всички иноци започнали да се молят да им даде Господ сила безстрашно да изоповядват името Му. След това те спокойно тръгнали след войниците.

Укрепени чрез молитва, всички братя, смели и спокойни, се явили пред управителя. На увещанията му да се отрекат от Христа, те отговорили с единогласно изповедание на вярата в истинския Бог. Управителят заповядал всички да бъдат посечени с меч, освен Никон, на когото готвел по-жестоки мъчения. Всички в молитва предали душите си, а Никон бил отведен в тъмница, където небесно видение още повече укрепило вярата му. На другия ден Квинтиан го повикал при себе си, но като видял, че Никон не приема увещанията му, предал го на ужасни мъчения: обгаряли го с огън, привързвали го към буйни коне, за да влачат израненото му тяло. Но Бог помагал на Никона, като смекчавал лютостта на мъченията, и Никон сред страданията не преставал да слави Господа. Накрая Квинтиан, боейки се да не би твърдостта му да повлияе благотворно върху езичниците и те да се обърнат към Христа, заповядал да му отсекат главата с меч. Телата на всички мъченици били погребани от Месинския епископ, а Квинтиан скоро след това умрял от ужасна смърт.

Св. мъченици Филит и Лидия 

Светите мъченици живели по времето на император Адриян [царувал 117-138 г.]. Свети Филит бил царски съветник, жена му Лидия и синовете им Македон и Теопрепий били християни и пребъдвали в служение на истинния Бог. Поради това те били заловени и изправени пред Адриян. По време на разпита императорът не могъл да противоречи на мъдрите отговори на светите мъченици и ги изпратил в Илирия на съд при военачалника Амфилохий. Той веднага заповядал да ги окачат на едно дърво и да стържат телата им с ножове. След това ги затворили в тъмница заедно с коментарисия Кронид, който също вярвал в Христа.

През нощта, когато светите мъченици се молили и пели свещени песнопения, им се явил ангел, за да ги укрепи за предстоящия подвиг. На сутринта отново ги завели при мъчителя, който им казал:

- Предстоят ви много мъки и изтезания!

И наредил да нагорещят един меден котел, пълен с масло и сяра, и да поставят в него мъчениците. Но щом ги потопили, котелът веднага изстинал. Поразен от това чудо, Амфилохий повярвал в Христа и като се осмелил да влезе в котела, казал:

- Господи Иисусе Христе, помогни ми!

Тогава се разнесъл глас:

- Молитвата ти е чута, влез вътре.

Щом научил това, Адриян пристигнал от Рим, изпълнен с гняв и закани, и заповядал да нагряват котела с масло в продължение на седем дни. После да хвърлят в него светите мъченици. Но когато ги потопили, те останали цели и невредими. Посраменият император си тръгнал, а светите мъченици започнали да се молят и да благодарят на Бога. Както се молели, предали душите си на Господа, Който ги удостоил с мъченически венци.

Коментирай »