На 24 юни Църквата чества рождението на св. Йоан Кръстител. Празникът се нарича още Еньовден. На същия ден се чества и св. Никита, епископ Ремесиански.

Рождение на свети Йоан Предтеча и кръстител Господен /Еньовден

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица. Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. Ангел Господен се явил на св. Захарий и му възвестил, че ще има син, разказват от Българската патриаршия. Тъй като обаче св. Захарий се усъмнил Ангелът му казал, че ще проговори, като види сина си. Щом св. Йоан се родил попитали св. Захарий как трябва да бъде името му и той написал на една дъсчица: „Йоан му е името”. Св. Йоан Кръстител станал Предтеча на Христос и подготвял народа за посрещането на Месията.  

Еньовден в българския фолклор: традиции и ритуали

Празникът Еньовден се нарича още и Яньовден, Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, Среди лете. Народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене, което е сред най-важните астрономически преходи в годишното време. Това разказва в публикация на Милена Маринова, озаглавена Еньовден (24 юни) и публикувана в сайта balgarskaetnografia.com.

Основа на празника е почитта към слънцето. При всички българи е разпространено поверието, че на Еньовден слънцето „трепти” и „играе” на изгрев и тръгва към зима. Християнизираната представа е за св. Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата; тръгва за сняг или започва да си кърпи кожуха и се стяга за зимата. Смята се, че сутринта на празника слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема пътя си обратно към зимата.

Вярва се, че кукувицата кука до Еньовден и оттогава лятото си отива.

Със слънчевия култ се свързват много обреди: момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината; момите, жените и децата се къпят в реките за здраве; нестинарите в Странджа понякога играят върху огън на Еньовден; палят се обредни огньове на високи места край селището, на мегдана или на поляните в гората. Народните представи са, че земният огън е проекция на небесния огън (слънцето) и се цели увеличаването на жизнената му сила. Огньовете се прескачат за здраве и предпазване от насекоми. В някои райони в нощта срещу празника се добива нов огън и от него се запалват всички огнища в селището.

Св. Иван Летни, наред с други светци, се осмисля като градушкар. За предпазване от градушки на Еньовден не се работи и обредно се обхождат в кръг землищата и водоизточниците в селото.

Поверията и възгледите за Еньовден показват възприемането му от народа като граничен период в природния годишен цикъл. Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря”; звездите „слизат на земята”, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила; „земята се отваря” и духът-стопанин на заровено имане проблясва като пламък; „морето спира да се движи” и хората се къпят в него за здраве. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви.

Моментът е благоприятен за магии и заклинания, магьосниците крадат плодородието „примамвайки” с магия житото от нивите, млякото от кравите и меда от пчелите. Срещу техните действия съществуват много начини за предпазване. Според поверията св. Еньо е покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките.

Празникът се възприема като много подходящ календарен момент за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба.

Разпространена в цяла България е представата за лечебната сила на  билките и цветята, набрани срещу Еньовден, в която личи връзката между почитания от народа св. Еньо и дохристиянските божества на слънцето и вегетацията. Билките и тревите, набрани на Еньовден, се прилагат широко в народната медицина.

В съвременността елементи от празника се разучават в читалища и училища, представят се в различни селища, а също и на фолклорни събори и фестивали.

В Асеновград се организира специфичен вариант на Еньовата буля, в който се преплитат българските традиции, влияния от гръцкото население, живяло там, и настоящето на града, известен и като „сватбената столица” на страната поради многото модни къщи и ателиета, предлагащи сватбени облекла и аксесоари.

Имен ден 

На Еньовден имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Яна, Янка, Янко, Янчо и техните производни. На този ден празнуват и Яна, Биляна, Деян и техните производни.

Св. Никита Ремесиански

Св. Никита бил славянин от гр. Ремесиана (някои предполагат, че това е в гр. Пирот, където по-късно заемал епископска катедра), съобщава pravoslavieto.com.

Никита получил обширно образование, за което свидетелства неговият приятел св. Павлин Нолански, като го нарича "най-учен епископ, който дошъл от Дакия и справедливо представял предмет за учудване на римляните". Той проповядвал Евангелието между славяните в Нишко-Пиротската област. Каква промяна направил св. Никита всред славяните, най-ярко се вижда от поемата, която св. епископ Павлин написал за него.

"Каква промяна! - пише св. Павлин. - И колко е радостна тя! Непроходимите и кървави дотогава планини, които криеха разбойници, сега станаха жилище на монаси - труженици на Христовия мир. Където имаше зверски нрави, сега живеят люде, кротки като ангели. В пещерата, където се е криел разбойник, сега се подвизава праведник".

За по-нататъшната дейност на св. Никита не са запазени точни данни. Няма сведения и за неговата смърт, която - по предположение - се отнася към 420 година.

Коментирай »