Православните християни празнуват Сирни заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден. В този ден се ядат за последно мляко и млечни продукти, яйца и риба. От следващия ден, понеделник, започва 40-дневният Велик пост, който допуска само храна от растителен произход и приключва на Възкресение Христово, Великден. 

40 дни преди Великден: Всичко, което трябва да знаем за Великия пост

Тази неделя се нарича още и Неделя на всеопрощението, на възстановяването на човешката взаимност и уважение, разказва Българската патриаршия. На този ден Църквата призовава вярващите да очистят душите си от всякакви враждебни мисли и чувства, да поискат прошка от хората, с които общуват за всички случаи, когато умишлено или неволно са ги наранили, да простят от сърце на всички, които волно или неволно са наранили тях самите и да изпълнят с мир и любов сърцата си.

Народни поверия

Сирна неделя e наричана още Сирни поклади, Прошка, Големи заговезни, Велики заговезни. Денят е свързан с редица поверия. Повече за тях разказва Българска етнография.

Целият ден преминава в гостувания, младите посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, като изричат „Прощавай!”, „Господ да прощава, да си простен!” отговарят по-възрастните. Така вечерта, когато цялото домочадие седне около празничната трапеза да заговява, всички трябва да са си простили. Оттук и вечерята наричат прощални заговезни, прошки. Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата са наредени блюда с риба, баници със сирене, масленица (тутманик), мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни произведения. Присъства и неизменната за празника бяла халва.

След вечерята се изпълнява традиционният обичай хамкане, ламкане или люскане на халва, яйце или парче сирене. Бабите завързват на една греда на тавана червен вълнен конец, на който е закачено парче халва, сирене или варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, те се втурват и надпреварват да захапят парчето с уста. После запалват конеца и по това как гори гадаят за бъдещата реколта, за това дали ще раждат домашните животни, дали младите ще се задомят и ще имат челяд. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината.  

Подготовка за Великия пост: Какво трябва да знаем за Месни, Сирни заговезни и Голяма Задушница

Един от най-типичните обичаи за Сирница е паленето и прескачането на големи заговезнишки огньове от момчета и ергени. Високо лумналите в мрака огньове се виждат от всички в селото и създават празнично настроение. На мегдана се извива последното преди постите буйно смесено хоро, за да растат буйни и високи посевите. След това хора не се играят до Великден (изключение е буенецът – хоро, играно от лазарките). Цяла нощ мъже, жени, момци и деца прескачат огньовете за здраве, за плодородие, за да се предпазят от бълхи и за да не пада градушка.

Коментирай »