Невинна „Среща за игра“ завършва с ужасяващо отвличане в новия трилър на Алекс Дал (предложение за четене)

Ужасяващият психологически трилър „Среща за игра“ на Алекс Дал ще изправи косите ви. Авторката на „Когато тя си отиде“ се завръща с нова смразяваща история за безследно изчезнало дете

Невинна „Среща за игра“ завършва с ужасяващо отвличане в новия трилър на Алекс Дал (предложение за четене)

Photo credit: Издателство „Сиела”

Със завладяващия трилър „Когато тя си отиде“ норвежката писателка Алекс Дал оплете читателите в дантелената мрежа от лъжи на привидно бляскавия свят на висшата мода. Сега един от най-обещаващите гласове на скандинавската трилърова литература се завръща у нас с втора, още по-смразяваща история, в която невинна „Среща за игра“ завършва с ужасяващо отвличане… 

Готови ли сте да се окажете в центъра на събитията около озадачаващ случай на изчезнало дете, който ще ви повлече в ураган от съмнения, отмъщение и завист.

Бихте ли поверили детето си на човек, когото току-що сте срещнали? Това е грешката, която Елиса Бликс допуска в двора на училището на дъщеря си, когато майката на новото момиче Жозефин кани малката Лусия на „Среща за игра“.

Това, което би трябвало да бъде първото гости с преспиване на Лусия, се превръща в отвличане. А когато Елиса целува дъщеря си за лека нощ, тя не подозира, че това ще бъде последният път, в който я вижда.

От семейството на Жозефин няма и следа. А луксозният им дом не пази никакви следи от съществуването им. Случаят с Лусия изправя цяла Норвегия на нокти, а полицията започва да подозира, че момичето е попаднало в ръцете на международна престъпна мрежа.

Възможно ли е това да е план за отмъщение срещу семейство Бликс? Чиста завист? Или смъртоносна игра на някой, който е способен на всичко, за да провали живота им?

С ярък и запомнящ се стил Алекс Дал се вмъква в съзнанието на читателя и го кара да съпреживее както ужаса от загубата на дете, така и внезапно прозрение, че това не е просто случаен акт на насилие, а внимателно изготвено покушение, което ще изправи косите ви. 

Умело изплетен, емоционално поглъщащ и искрено ужасяващ, „Среща за игра“  е смразяващ психологически трилър от най-високо ниво, който ще ви разтърси със светкавичния си ритъм и изпълнена с напрежение атмосфера. 

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Среща за игра“ от Алекс Дал, откъс от книгата

Елиса

Сандефьорд, 19 октомври 2017 г.

Бях си взела почивен ден, за да побера в рамките на следобеда задачи, за които все не ми остава време – кичури и подстригване, маникюр, неособено ентусиазиран час във фитнеса, и сега съм на косъм да закъснея. Първо попаднах в тежък трафик при отбивката за магистрала Е18, а после Лидър реши да ми спретне сцена, като го вземах от детската градина. Тръшна се на пода като парче месо, гърчеше се в ръцете ми и въртеше очи, докато натиквах отпуснатите му крайници в зимния му гащеризон.

– Престани – просъсках му и пъхнах обутото му в чорап краче в ботуша от овча кожа. После хванах кутията му за обяд, огромна рисунка върху картон от часа по изкуства и дневника му от забавачката в едната ръка, а с другата почти извлякох сина си през вратата.  – Хайде!

В колата Лидър хленчи, задето не съм му донесла нещо за хапване.

– Всички други получават стафиди след забавачката – вие той. – Или морков. Или бисквитка. Карл получава бисквитки, от онези с шоколадовите парченца в тях. Не е честно... – Съзнанието ми блокира тънкото му гласче, което опява още и още. Седмицата е била дълга и усещам наченките на главоболие в основата на тила. Притискам с пръст мястото, където ме боли, и се взирам в червения светофар, който не превключва за цяла вечност. Три минути до часа за прибиране от училище. Четири минути, преди Ауд, жената с вкисната физиономия, която води следучилищната занималня, да започне да набира телефонния ми номер с дългия си акрилен маникюр.

Светофарът светва зелено и аз подкарвам бързо по пос-ледните няколко тихи улици от предградието по посока на училище „Коршвик“, а свиренето на гумите кара Лидър да се кикоти нервно на задната седалка. Спирам пред училището, връчвам на Лидър моя айфон и на лицето му грейва изненадана усмивка. 4:29 е – успях.

– Веднага се връщам – избъбрям и прекосявам забързано училищния двор към ярко осветената червена дървена постройка.

– Мамо! – писва Лусия и затичва към мен. Хвърля се в ръцете ми и аз целувам златистата ѝ коса. – Закъсня.

– Не, всъщност съм точно навреме.

– Може ли да отида у Жозефин?

– Коя е Жозефин?

– Ново момиче в класа ми. Може ли? Моля те?

– Не днес, миличка. Знаеш, че сбирките за игра ги уговаряме предварително. Просто така е по-лесно.

– Майка ѝ каза, че няма проблем. Чакат в гардеробната.

– Миличка...

– Моля те, мамо. – Лусия сочи през отворената врата към зоната за преобличане, поделяна от първокласници и второкласници.

Въздъхвам и тръгвам с нея. Малко момиченце в красива розова пухенка „Монклер“ и апрески седи на пейката в далечния ъгъл редом с майка си, и тя също толкова шик на вид като детето.

– Здравейте – поздравявам и им се усмихвам. Когато момиченцето отвръща на усмивката ми, забелязвам как лявата половина от лицето му се сгърчва странно, а после осъз-навам, че овален сбръчкан белег покрива бузата и слепоочието му и достига чак до линията на косата.

– Здравей, аз съм Лин, майката на Жозефин – представя се жената и се усмихва широко. Красива е, от онези красавици, които притежават силата мигом да обезоръжават хората. Очите ѝ са раздалечени и ясносини, косата ѝ е тъмна и гъста, а устните ѝ са плътни и блестят заради безцветния гланц. Облечена е в каки версия на пухенката на дъщеря си – прищипана на супертънката ѝ талия и комбинирана с бяло кашмирено поло и маслиненозелени ботуши до коленете.

– Приятно ми е да се запознаем, аз съм Елиса. Елиса Бликс. – Обръщам се към Лусия. – Трябва да побързаме, сладурче, Лидър е сам в колата.

– Искам да отида у Жозефин!

– Ще се радваме да дойде – уверява ме Лин. – Момичетата молят да се съберат на игра от известно време и нямаме никакви планове за този следобед.

– Ясно – отвръщам. – Ами добре, ако си сигурна.

– Съвсем сигурна съм. Нека ти дам номера си. Живеем на „Аснестопен“, така че не сме далече.

– Добре, ще я взема около шест и половина, ако е удобно.

– Шест и половина е идеално.

– Кога постъпи Жозефин? Май не сме се срещали преди.

– Съвсем неотдавна. Преместихме се от Осло в началото на срока.

– О, ясно. Как ви се струва?

– Чудесно. Жози свикна бързо и по-големият ми син също харесва гимназията си.

– О, много добре – отговарям и отново се усмихваме една на друга. Тя ми допада; мога да си представя двете ни като приятелки. Излъчва спокойствие и уравновесеност и предполагам, че съм доста поразена от нейната привидно неп-ринудена елегантност. Момичетата също явно се харесват – докато бъбрим с Лин, те изпълняват сложна комбинация от пляскане с ръце, каквато не помня да съм виждала Лусия да прави с другиго, а после избухват в писклив кикот.

– Искаш ли да ми звъннеш от телефона си, та и аз да имам номера ти? – предлага тя.

– Съжалявам, оставих го в колата на сина ми. Защо не ми звъннеш, а аз ще ти пратя съобщение след секунда?

– Разбира се.

– Добре, забавлявайте се, момичета – заръчвам и подръп-вам леко помпона от изкуствена кожа на върха на шапката на Лусия.

Тя се смее и тръгва с Лин и Жозефин, хванала Жозефин за ръка, двете подскачат в синхрон, а скърцането от гумените подметки на ботушите им отеква из празния коридор.

 

Малко преди шест телефонът ми вибрира. Лин ми праща снимка на Жозефин и Лусия, които седят близо една до друга на огромен бял диван, облечени като принцеси в еднакви розови рокли, смеят се и галят неугледно кафяво коте. По лапите му има засъхнала кал, все едно преди малко е влязло отвън, а очите му са яркожълти и хипнотизиращи. Още се взирам в него, когато телефонът започва да звъни в ръката ми.

– Ало?

– Мамо? – произнася с тънък глас Лусия и заради кикотенето звучи, все едно хълца.

Усмихвам се.

– Здравей, мила – отвръщам. – Тъкмо се приготвях да дойда да те взема.

– Да, но, мамо, чудехме се... Може ли да остана да прес-пя? Моля те, о, моля те!

– Ъъ... – Лусия никога преди не е преспивала в къщата на приятелка, макар на седемгодишна възраст други деца от класа да бяха започнали да го правят. Знам, че дъщеря ми не е особено притеснително дете, но не познава Жозефин дос-татъчно добре. Аз дори не съм ходила в дома им.

– Моля те, мамо! Петък е!

– Знам. Просто... Нямаш нищо със себе си. И преди не си преспивала у приятелка.

– Преспивала съм! При Юлия!

– Да, но тя ти е братовчедка. Не знам.

– Тук е толкова весело. Моля те, мамо! Ето, говори с майката на Жозефин.

Линията утихва за миг и после гласът на Лин изпълва ухото ми.

– Здравей, Елиса. Дъщеря ти е толкова забавна! Двете си прекарват чудесно.

– Да, Лусия звучи много доволна – съгласявам се.

– Разбрала си, че момичетата молят за преспиване. Какво мислиш? Аз изобщо не възразявам. Мъжът ми е в Ню Йорк по работа и ще се върне чак утре, а Жозефин е по-лесна, когато си има другарче, така че напълно ме устройва.

– О, ами добре. Просто Лусия преди не е спала в чужда къща.

– Можем да опитаме и ако ѝ се прииска да си отиде у дома, ще ви звънна да си я вземете.

– Да, да, допускам, че и така би могло да се получи. Доб-ре, ще се наложи да намина, за да ѝ донеса нещата. Нали знаеш, четка за зъби, пижама, плюшена играчка, разбира се.

– Естествено.

Фредрик влиза вкъщи и лицето му е силно зачервено заради свирепия вятър, изглежда, сякаш са го зашлевили.

– Здравей – поздравява и ме целува по бузата. – Къде са децата?

– Лидър спи пред „LEGO: филмът“ горе, а Лусия е в дома на съученичка. Всъщност поканиха я да преспи там.

– О, ясно.

– Това е добре, предполагам?

– Да, не виждам защо не. Можем да сложим Лидър рано в леглото и да имаме малко време за нас. – Намига ми и плъзва ръка по дупето ми, а после взема бутилка мексиканска бира от хладилника, маха капачката и отпива голяма глътка, а адамовата му ябълка се издига и снижава по гърлото му.

– Да, всъщност се получава доста добре. Полетът ми утре е в девет, така че можете да прекарате ленива сутрин с Лидър и после да прибереш Лусия малко преди обед.

– Да, добре. По кое време мислиш, че ще се върнеш?

– Кацаме в пет и половина.

– Милано ли беше?

– Не, Рим.

– Късметлийка.

– Не виждам кой знае колко повече от летището, мили.

– И синьото небе.

– Вярно. И небето. – Усмихвам се на мъжа си и излизам в коридора да си обуя ботушите. Ще шофирам, но все пак нахлупвам вълнена шапка – макар да е едва октомври, зимата май вече е дошла с леден източен вятър.

– Здравей, влез – кани ме Лин.

Пристъпвам в голямо и безупречно антре със сводест таван и скъпи на вид осветителни тела. Като си събувам ботушите, стъпалата ми мигом са сгрети от подовото отопление. Чувам децата да се смеят на горния етаж и когато се качваме в огромната дневна с отворен план, Лусия и Жозефин правят цигански колела, още облечени в рокли на принцеси, и спират само за да си поемат дъх помежду залповете смях.

– Каква красива къща – промълвявам. Всичко е елегантно и модерно, с непрекъснати бели повърхности, в контраст с нашия дом, който е пълен със семейни фотографии, кашони с играчки и залепени по стените детски рисунки. Явно са от семействата, които са способни да приемат неочакван гост, без да се тревожат от наличие на купчина обувки в коридора, пълна мивка, преливащ кош за пране в банята или недояден сандвич с конфитюр, зарязан на перваза на прозореца. За разлика от нас.

Къщата е построена на самия връх на скалист хълм над плажа Аснес на полуостров Вестероя и няма непосредствени съседи. Едната стена е изцяло от стъкло и предлага изглед към насечената брегова ивица, осеяна с горски участъци, и сърдития океан, простиращ се далеч под нас, чиито пенливи вълни се виждат от време на време на ярката светлина от фара от другата страна на залива.

– Благодаря ти – отвръща Лин. – И ние я харесваме. Мисля, че огледах половината къщи в Сандефьорд, преди най-накрая да купя тази. – Смее се и аз също се смея. – Искаш ли чай? Или чаша вино?

– Трябва да се прибера, преди синът ми да си е легнал около седем и половина – обяснявам. – Обещах да му прочета приказка.

– Разбира се. Само по една чаша набързо.

Кимвам и след момент тя се връща с две чаши шампанско.

– Все пак е петък. – Определено можем да бъдем приятелки. Проследявам с поглед пълзенето на капчица конденз надолу по чашата, а после я повдигам към Лин за малък тост.

– Мамо – обажда се Жозефин. – Regarde![1]

Лин пляска с ръце, а Жозефин изпълнява нестабилно двойно циганско колело и се строполява на килима.

– Говорите на френски?

– Да, понякога. Жозефин посещаваше френско училище в Осло. Решихме, че друг език винаги е предимство.

Внезапно се чувствам скучна и болезнено посредствена редом с тази зашеметяваща жена и изтънчената ѝ дъщеря.

– Разбирам. И да, напълно си права, голямо предимство е.

– Ами вие? От района ли сте? Такова хубаво място за живеене, нали?

– Наистина е хубаво. Тихо, но все пак централно. Аз съм от Лилехамер, а мъжът ми е от Сандефьорд, така че избрахме да живеем тук, защото той работи в Тьонсберг, а аз работя на летище „Торп“. Отнема ми по-малко от двайсет минути да се прибера.

– О, с какво се занимаваш?

– Стюардеса съм. За „Нордик Уингс“.

Очите на Лин светват.

– Еха. На това му се казва интересна кариера. Като бях малка, винаги виждах себе си като стюардеса. Ще ми се да бях последвала мечтата си.

– Би могло да е интересно. Но да го кажем така, става все по-малко бляскаво. Преди да се родят децата, работех на дълги полети за „Катар“. Може би това беше по-сходно с представата на повечето хора за тази професия.

Лин се усмихва и отпива от шампанското си.

– После, като се родиха децата, започнах работа в „Скандинавиън Еърлайнс“, но пътуването до летището в Осло беше много изтощително – два часа шофиране във всяка посока ми идваше в повече, така че преди три години започнах в „Нордик Уингс“. На района му се отрази отлично да имаме нискобюджетна авиокомпания, която да ни свързва с много европейски дестинации, но далеч не е нещо свръхпрестижно. Както и да е, ами ти какво работиш?

– Гримьор съм. Работя за телевизията, но съм на свободна практика.

– Звучи интересно. Срещаш ли се със знаменитости?

– Не, гримирам предимно водещите на новините.

– Ясно.

– Лесно се съчетава с отглеждане на деца. Позволява ми гъвкавост. Поемам само задачи, съобразени с ангажиментите на децата и графика на мъжа ми. Той пътува много по работа.

– Какво работи мъжът ти? – Мъча се да си представя мъжа на Лин – трябва да си го бива, та да привлече жена като Лин.

– Той... Ъъ... Банкер е. Занимава се с инвестиции в... една френска банка. „Париба“.

Усмихвам се и кимвам, Лин звучи като мен, когато хората ме попитат какво точно върши Фредрик – Ъъ... нещо свързано с финансовото право... Ъъ... Правна кантора. Бъбрим още няколко минути за момичетата и колко добре се погаждат и аз давам на Лин номера на Фредрик, та да се уговорят за прибирането утре.

Ставам и отивам до Лусия и Жозефин, които пак играят на пляскане с ръце.

– Мама трябва да си върви у дома, миличка – казвам, но Лусия ми хвърля само бърз поглед. – Сигурна ли си, че искаш да останеш да преспиш? – Тя кимва, но не желае да прекъсне песничката.

– Наричам се госпожица Модерна.

  Какво умееш, госпожице Модерна?

  Едно, две, три, пляскане!

  Едно, две, три,

  едно пляскане, две пляскания, тройно пляскане!

– Ако искаш да говориш с мен, просто звънни, нали?

Лусия кимва отново.

– Донесох ти нещата. Минки Маус също е в раницата.

Тя се усмихва и пристъпва в обятията ми за здрава прегръдка. Челото и шията ѝ са покрити с пот заради циганските колела и аз я целувам по двете зачервени бузи.

– Обичам те.

– И аз те обичам – отвръща Лусия.

– Да играем пак на близначки – крясва Жозефин и стиска Лусия за ръката.

– Да! Хайде!

– Лусия е моя близначка!

Усмихвам се първо на момичетата, а после и на Лин. Като ги гледам, обвили ръце една около друга и ухилени широко, всяка изложила на показ празнини от няколко липсващи зъба, спокойно биха могли да минат за близначки, ако се изключат гъстата кестенява коса на Жозефин и тънката руса коса на Лусия. Двете имат сходни кафяви очи и плътни устни.

– Забавлявайте се, близначета – произнасям и слизам обратно долу с Лин по петите ми. Тя ми помахва и аз пристъп-вам навън в студения мрак. Стоя пред къщата за момент и гледам нагоре към облаците, довлечени от силния вятър. Утре няма да мине много гладко.

_________________________________

[1] Виж, погледни (фр.). – Б. пр.

Коментирай »
Още по темата
„Когато тя си отиде“ от Алекс Дал разкрива тъмното лице на световната модна индустрия „Когато тя си отиде“ от Алекс Дал разкрива тъмното лице на световната модна индустрия
Препоръчваме още
„Нюйоркска трилогия“ от Пол Остър (предложение за четене) „Нюйоркска трилогия“ от Пол Остър (предложение за четене)
Тези две котки са истински хит в интернет (ВИДЕО) Тези две котки са истински хит в интернет (ВИДЕО)
Устните разкриват тайни за сексуалния ни живот Устните разкриват тайни за сексуалния ни живот
„Татко ме избра“ от Анета Дучева обяснява на езика на децата деликатни ситуации от света на възрастните „Татко ме избра“ от Анета Дучева обяснява на езика на децата деликатни ситуации от света на възрастните
ТЕСТ: Щеше ли да си вещица, ако живееше през Средновековието? ТЕСТ: Щеше ли да си вещица, ако живееше през Средновековието?
Четиридневна диета с кайсии Четиридневна диета с кайсии
Предложение за четене: "Преобърнатият човек" - предизвикателно заглавие от Фред Варгас Предложение за четене: "Преобърнатият човек" - предизвикателно заглавие от Фред Варгас
Мръсният въздух и тежкият COVID-19 свързани, ето как Мръсният въздух и тежкият COVID-19 свързани, ето как
Топ 20 на целите, които си поставяме в живота Топ 20 на целите, които си поставяме в живота
„Зелен е…“ от прочутия словашки писател и майстор на иронията Павел Виликовски (предложение за четене) „Зелен е…“ от прочутия словашки писател и майстор на иронията Павел Виликовски (предложение за четене)
Проучване: Храната по време на бременност влияе върху затлъстяването в ранна детска възраст Проучване: Храната по време на бременност влияе върху затлъстяването в ранна детска възраст
Покъртителен роман за пораженията върху психиката от телереалността: „Звездните деца“ от Делфин дьо Виган (предложение за четене) Покъртителен роман за пораженията върху психиката от телереалността: „Звездните деца“ от Делфин дьо Виган (предложение за четене)
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби