Снимка: sxc.hu

Знаем, че френската столица е градът на виното и любовта. Знаем, че Париж е домът на Айфеловата кула, Нотр Дам, модата и Шанз-Елизе. Това ни казват туристическите брошури. По време на едно мое друго пътуване в един друг, не по-малко вълнуващ, град един приятел, който се явяваше мой екскурзовод, ми сподели, че хората се влюбват в хора, а той е влюбен в град. Как да се влюбиш в Париж – разказ от първо лице:

Французин те упътва в града по време на стачка

Франция е страната на стачкуващите хора, които се борят за правата си, като блокират градския транспорт, улиците, работните си места. Франция е и страната на шовинистите, защото французите СА шовинисти. Няма как да не обикнете града обаче, когато е 8 сутринта, вече закъснявате с половин час за крайната си дестинация, държите карта в ръка с приятелки немкия и японка и, за Бога, не знаете дори къде сте. Е, точно тогава, усмихнат мъж на средна възраст ви спира и пита: „Загубихте ли се, момичета?”. След което започва да ви описва как да стигнете до уреченото място в стил: „Търсите сграда на банка, която прилича на катедрала”. А когато стигнете, друг усмихнат жител на шеметния ви посреща с думите: „Добре дошли във Франция”.

Жена плаче в метрото

Момичета, признайте си, всяка от вас е хлипала в градския транспорт... заради мъж. Но в града на любовта си представяме хора, които се обичат като в приказките. Е, да, но любовта боли - дори и там. Видях млада, елегантна жена да разказва личната си история на приятелка в метрото някак прави Париж земен. „Казах му, че не мога повече така, събрах си багажа и се изнесох”, каза тя, като посочи два сака, мушнати небрежно до седалката.

Еко ... и не само на думи

Лежерна неделя. В кварталите почти магазините не работят, дори хранителните. Разхождам се и виждам един, който е отворен. В него продават цветя. Пред него младо семейство товари в колата си фикус. За да го сложи на балкона. Загледайте балконите на французите – те са като оранжерии. И зеленият цвят прави мегаполиса уютен. Няма да споменаваме бюрократите с костюми, които в делничен ден на колело отиват с велосипед на работа, както и младите хора, които, освен с градски транспорт, се придвижват и с ролери ;-) ПС. Ако сте с ролери и отивате на купон, бройте чашките. Така и не успях на френски да обясня какво значи да си на кънки и да си вързал кънките. По-неромантичната част от историята гласи, че вързалият кънките беше добре изглеждащ французин, напил се с водка.

Късо еспресо и маслен кроасан

9 сутринта. Работен ден. Хората бързат по улиците. Но по тротоарите няма паркирали коли, а масички и столове с елегантни покривки. Не усещах смрадта на изгорели газове, а мирисът от традиционните френски пекарни. Влизам и поръчвам – кафе и кроасан. Гарантирам, че така денят започва повече от прекрасно. A emporter, s'il vous plaît?! (За навън, моля!)

Обяд в парка

Люксембургските градини, Булонският лес или просто някой квартален парк. Тревата е достатъчно чиста, за да седнем с приятели. В чантата вече са купените от индийския ресторант сандвичи – не знаем какво има вътре, но сме склонни да експериментираме. Може би и бутилка вино – все пак сме във Франция. Това е рецептата за спокоен следобед сред природата в големия град.

Книжарница в Латинския квартал или галерия в Монмартър

Това са местата, които трябва да посетите, за да видите истинските французи. Те пазаруват, те се вдъхновяват, срещат се и запълват ползотворно свободното си време.  Добре де, струва си да отидете и в Galeries Lafayette – място, където модата е водеща, но не е единствена.

Дама в „Шанел” събира боклука след кученцето си

Булевардът - Аvenue Marceau. Там, където се намира жилището на Ив Сен Лоран. Пред мен върви дама – онази елегантната от списанията. Разхожда кучето си и тича след него, за да събира в хартия изпражненията им. Тя е Парижанката (не случайно с главно „П”), защото обича улиците на този град.

Внимание! Списъкът подлежи на допълване! Очакаме вашите истории ;-) Останалото си го прочетете в туристическите брошури.