Останало ли е място на Земята, което не носи човешки отпечатък? От плутоний до микропластмаса - кои са първите индикатори за настъпването на антропоцена
От плутоний до микропластмаса - кои са първите индикатори за настъпването на антропоцена
Photo credit: Arvid Froese/Unsplash
Плутоният и микропластмасата са сред индикаторите за трансформацията на планетата под влияние на човешката дейност, съобщава АФП.
Сред другите показатели са парниковият ефект, изчезването на животински видове, милиони мобилни телефони. Според учените антропоценът е настъпил в средата на 20-и век.
Ян Заласевич, британски геолог, водещ изследовател в работната група за изучаване на антропоцена, коментира, че е трудно да се намери по-ясен индикатор от ледника на Пайн Айлънд в Антарктида. Преди няколко години там са намерени следи от плутоний, попаднали вследствие на военни радиоактивни тестове, проведени на милиони километри през 1945 г. Във вторник работната група ще обяви своя индикатор за настъпването на новата геоложка епоха. Ще бъде необходимо световната научна общност на геолозите да признае официално този маркер, бележещ излизането от епохата на холоцена.
...shift from the Holocene to the Anthropocene epoch is an invitation for us to critically examine humanity's devastating impact on the planet. For the first time in Earth's history, a single species has managed to not only dramatically alter the planet'shttps://t.co/E7rDnDXXgg
— Rachel M. Greenberg (@rachel99marta) July 11, 2023
Всичко се променя, когато човекът разработва технология за извличане на горива от земята - петрол, въглища, газ, каза Заласевич. Човечеството е консумирало повече енергия от 1950 г. досега в сравнение с предходните 11 700 години от епохата на холоцена. Тази енергия осигурява безпрецедентна доминация на човека, съчетана с експоненциалното нарастване на броя на хората.
Днес хората представляват 34 процента от биомасата на всички бозайници, а животните, отглеждани от тях, са 62 процента. Това означава, че дивите животни са едва 4 процента.
Птиците, отглеждани от човека, представляват две трети от масата на пернатите, е мнението на Заласевич.
Хората имат отношение и към увеличаване на броя на инвазивните видове като плъховете например.
The Anthropocene: Looking back to move forward https://t.co/qijfgirB5C #Anthropocene #Environment pic.twitter.com/JafLDkNh5l
— Down To Earth (@down2earthindia) July 11, 2023
Учените смятат, че масата на всички предмети, произведени от хората, надминава тази на живите същества. Мобилните телефони също са част от "общата сметка" на антропоцена. Микропластмасите, които се намират както по най-високите върхове, така и по дъното на океаните, са белег на новата епоха. Човекът е създал и химически субстанции - т.нар. вечни замърсители като полифлуороалкиловите вещества. Те са разработени заради незалепващите покрития. Списъкът изглежда безкраен.
Пожелаваме си човечеството през антропоцена да отговори позитивно, каза Марк Уилямс, британски палеонтолог от работната група. "Ние сме на кръстопът".
Останало ли е място, което не носи човешки отпечатък? Може би да - под ледниците на Антарктика, казва Ян Заласевич. Но това не променя нищо, защото този лед ще изчезне заради топенето вследствие на климатичните промени.
Welcome to the #Anthropocene, Earth's new chapter https://t.co/1HcWoNIJpz
— Phys.org (@physorg_com) July 10, 2023
Терминът „антропоцен" е създаден от холандския химик Паул Крутцен, един от носителите на Нобелова награда за откриването на въздействието на озоноразрушаващите съединения, пише nationalgeographic.bg. По време на научна конференция, на която Крутцен присъствал, председателстващият заседанието говорел за холоцена - епохата, започнала с края на последния ледников период преди 11 500 години и продължаваща (поне официално) до ден ден-днешен. Крутцен си спомня, че изтърсил: „Я стига - вече не сме в холоцена, а в антропоцена." И допълва: „Известно време в залата се възцари тишина."
Терминът антропоцен намерил радушен прием. Човешкото въздействие върху света е станало много по-очевидно през последните 150 години, отчасти защото размерът на населението се е учетворил до почти 7 млрд. души. „Моделът на растеж на човешката популация през XX в. е свойствен по-скоро за бактерии, отколкото за примати" - пише биологът Е. О. Уилсън. Той е изчислил, че човешката биомаса вече е около сто пъти по-голяма в сравнение с който и да било друг вид едри животни, крачили някога по Земята.