Певците в популярната музика са ставали все по-тихи през последните 75 години, установи проучване на немски учени, цитирано от „Мейл онлайн“.

За целта изследователите са проследили силата на вокалите на певците спрямо нивото на съпровождащата музика в най-големите хитове от 1946 г. до 2020 г. Силата на пеенето в сравнение с музикалния съпровод може да разкрие “йерархията на важност” в групите, смятат изследователите.

Резултатите показват, че в сравнение с музиката, силата на звука на микрофоните на певците е била ефективно намалявана все повече с всяко десетилетие от 1946 до 1975 г. Оттогава съотношението между пеенето и инструментите се запазва приблизително същото.

Резултатите могат да помогнат да се обясни съперничеството между певци и китаристи, като Мик Джагър и Кийт Ричардс от “Ролинг стоунс“. Те дават представа и за това как китаристи като Брайън Мей от групата “Куин”, са постигнали звездна слава, сравнима с тази на нейния вокалист Фреди Меркюри.

Резултатите обаче могат да се обяснят и с подобренията в съвременната технология за смесване на звук, благодарение на която вокалите могат да бъдат намалени и текстът все още да се чува.

Проучването установи, че все пак кънтри певците, рапърите и соловите изпълнители с по-необуздани натури, са успели да се противопоставят на общата тенденция, като вокалите им все още са относително силни в сравнение с музиката зад тях.

Д-р Кай Зиденбург, ръководител на изследването от Университета в Олденбург, Германия, каза: “Можете да си представите известни членове на групи, които спорят или се борят за това кой е най-силен в микса, за да отразят своя статус. Промяната в силата на вокалите с течение на времето може да се обясни с възхода на рок музиката и високия статус на китаристите в сравнение с вокалистите. Това отразява и промените в технологията за записване на музика”.

В проучването са разгледани четирите най-големи хита с водещи вокали от класациите на „Билборд“ през всяка година от 1946 г. насам. Използван е софтуер за разделяне на звука на общо 300 песни, за да се прецени относителната сила на вокалите и музиката.

Точно след войната, когато певци като Франк Синатра се славят с копринените си гласове, водещите вокали в хитовете са средно с пет децибела по-силни от музикалния съпровод. Но в периода до 1975 г. силата на звука на водещия вокал намалява, докато става средно само с един децибел по-силна. От средата на седемдесетте години разликата е средно между един и два децибела.

Изследователите разглеждат поотделно жанровете кънтри, поп, рап, рок и метъл, като анализират по три песни от всяка категория през всяка година между 1990 и 2020 г.

Анализът на 414 песни показа, че вокалите са най-силни в сравнение с музиката в кънтри песните, може би защото в тях се използват повече акустични инструменти.
Въпреки че на някои рок богове с дълги коси това може да не им е харесало, в рок музиката вокалът и съпътстващите инструменти обикновено са с приблизително еднаква сила на звука. Изследователите отбелязват, че това е така, защото китарните “рифове” са много важни и заемат позиция в песните, “сравнима с тази на водещите вокали”.
В хеви метъл песните, където водещите певци не са точно известни със своите мелодични хармонии, вокалите са средно с по-ниска сила на звука от музиката.

Проучването, публикувано в списание “Джърнъл ъв американ статистикал асосиейшън”, установява, че соловите изпълнители са склонни да имат по-силни вокали в записите. Възможно е това да се дължи на факта, че те са на върха на класациите, а зад тях стои група от “взаимозаменяеми инструменталисти”, които все още не са постигнали равнопоставеност.