Рюичи Сакамото, световноизвестен японски музикант и актьор, композирал музиката за холивудски хитове като „Последният император“ и „Завръщането“, почина на 71 години, предаде АП.

Японската звукозаписна компания „Авекс“ съобщи в изявление в неделя, че Сакамото е починал на 28 март, докато се е лекувал от рак. За първи път той е диагностициран с рак на гърлото през 2014 г. През 2022 г. музикантът разкри, че има терминален рак, година след като обяви публично, че страда и от рак на ректума.

Сакамото е пионер на електронната музика от края на 70-те години на миналия век и основава „Йелоу маджик оркестра“ заедно с Харуоми Хосоно и Юкихиро Такахаши, който почина през януари тази година. Въпреки битката си с рака Сакамото издаде дългосвирещ албум „12“ на 71-ия си рожден ден през януари, обяснявайки, че композирането има „малък лечебен ефект върху увредените ми тяло и душа“. Той беше музикант от световна класа, носител на „Оскар“ и „Грами“ за музиката към филма „Последният император“ на режисьора Бернардо Бертолучи през 1987 г. Сакамото беше и актьор, участвайки във филма „Весела Коледа, господин Лорънс“, спечелил БАФТА през 1983 г. През последните години той живееше предимно в Ню Йорк, въпреки че редовно посещаваше Япония. Роден в Токио през 1952 г., Сакамото започва да учи музика на 10-годишна възраст и е силно повлиян от Дебюси и „Бийтълс“.

Сакамото оставя следа и като пацифист и активист за опазване на околната среда. Той се обявява срещу ядрената енергия след аварията в атомната електроцентрала Фукушима през март 2011 г., причинена от земетресение и цунами. Участва в митинги и изнася речи в Токио и е сред групата уважавани японски творци, като носителя на Нобелова награда за литература Кендзабуро Ое, които не се страхуват да заемат непопулярна позиция по политически въпроси.

В изявлението на „Авекс“ се казва, че въпреки заболяването си, когато се е чувствал сравнително добре, Сакамото е продължавал да работи върху музиката си в домашното си студио. „До последните си дни той живееше с музиката“, се посочва в изявлението. В него се споменават думите, които Сакамото обичаше много: „Ars longa, vita brevis“ - „Изкуството е вечно, животът е кратък“.