Джон Б. Гудинаф, професор в Тексаския университет в Остин, лауреат на Нобелова награда за химия за разработването на литиево-йонната батерия, почина на 25 юни на 100-годишна възраст, съобщи Ройтерс. 

Откритието на проф. Гудинаф доведе до революцията в областта на безжичните технологии и постави електронни устройства в ръцете на хората по целия свят.

През 2019 г. проф Гудинаф стана най-възрастният човек, получил Нобелова награда - на 97 години. Той я спечели съвместно с британеца Стенли Уитингам и японеца Акира Йошино. 

Remembering chemistry laureate and pioneer in sustainability, John Goodenough, who passed away a few days ago at the age of 100.

Goodenough made crucial contributions to the development of lithium-ion batteries, which are used in mobile phones and electric cars. pic.twitter.com/AS5NV88Vv8

— The Nobel Prize (@NobelPrize) June 27, 2023

"Наследството на Джон като блестящ учен е неизмеримо - неговите открития подобриха живота на милиарди хора по света", написа президентът на Тексаския университет в Остин Джей Харцъл на сайта на учебното заведение. "През многото десетилетия на своята кариера той беше лидер в най-авангардото на научните изследвания и не спираше да търси иновативни решения за съхранение на енергия. Работата на Джон и неговата отдаденост на нашата мисия са най-доброто отражение на стремежа ни като представители на университета - че това, което започва тук, променя света - и той ще липсва много на нашата общност на Тексаския университет."

Джон Гудинаф е роден през 1922 г. в Германия. Родителите му са американци и той израства в САЩ. През 1944 г. получава бакалавърска степен по математика от Йейлския университет. След като служи като метеоролог в американската армия, Гудинаф защитава магистърска степен и докторска степен през 1952 г., и двете по физика в Чикагския университет. В Чикагския университет той учи при нобеловия лауреат Енрико Ферми и Джон А. Симпсън. 

Lithium-ion battery creator John Goodenough passes away at 100#JohnGoodenough pic.twitter.com/39s7PxrebD

— Kalinga TV (@Kalingatv) June 27, 2023

Гудинаф започва кариерата си в лабораторията "Линкълн" на Масачузетския технологичен институт през 1952 г., където работи 24 години и полага основите на разработването на компютърната памет с произволен достъп (RAM). Изявява се като пионер в областта на орбиталната физика и един от създателите на съвременната теория на магнетизма, станала известна като правилата на Гудинаф-Канамори. Тези правила дават практически насоки при изследването на магнитни материали и имат огромно влияние при разработването на устройства в телекомуникациите.

След Масачузетския технологичен институт Гудинаф става професор и ръководител на Лабораторията по неорганична химия в Оксфордския университет. По това време той прави литиево-йонното откритие. В Тексаския университет в Остин постъпва през 1986 г.  Най-новите му разработки, заедно с екипа му,  са за авангардни начини за съхранение на енергия, като "стъклена" батерия с електролит в твърдо състояние и литиеви или натриеви метални електроди.

Коментирай »