На 16 септември Църквата чества св. великомъченица Евфимия Всехвална и св. Людмила Чешка. На този ден почитаме и св. Киприан, митрополит Киевски и Московски, който бил родом от България.

Света великомъченица Евфимия Всехвална

Св. Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV вселенски събор в Халкидон.  

На събора най-много се проявил цариградския патриарх Анатолий и йерусалимския патриарх Ювеналий. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил - и православни, и еретици да напишат поотделно своето вероизповедание и двете да ги поставят в ковчега, в който били мощите на света Евфтимия. На това се съгласили всички.

Двете вероизповедания били написани и поставени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски печат запечатан, а още и военна стража била поставена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното изповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе. Така с Божия сила спорът бил решен в полза на православните.

Светителят Киприан, митрополит Киевски

Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски чудотворец, бил родом от България и се отличавал със светия си живот, голямото си любомъдрие и начетеност в свещените книги. Той назидавал всички със своето боговдъхновено учение и душеспасителни наставления. Свети Киприан ревностно се подвизавал в делото на непрестанното учителство, наставлявал паството си да пребивава в страх Божий, всячески да се въздържа от смехотворство и празнословие и особено да усърдства в молитвата и истинското покаяние. Той обичал тихия, безмълвен живот и затова често се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево.

Това безметежно място било разположено между две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и усърдно се занимавал с преписване и превод на много свещени книги от гръцки на славянски език. Той написал и житие на великия чудотворец светителя Петър, митрополит на цяла Русия. Свети Киприан се упражнявал много и в молитвата и четенето на Божествените писания. Винаги имал в ума си паметта за смъртта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците. Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и легнал на смъртния одър в своето село Голенишчево.

Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал прошка и благословия на всички вярващи и сам с истинско християнско любомъдрие и смирение искал прошка от тях. Свети Киприан направил така, защото знаел каква сила има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към добро. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и приближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото погребение. В такова смирение, с благодарствена молитва на уста, той починал в Господа на 16 септември.

Света мъченица Людмила  

Блажената Людмила била родом от Сърбия, дъщеря на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада съпруга били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и поставили в тях свещеници. Те имали трима сина и една дъщеря. На тридесет и шест годишна възраст Боривой починал. Блажената Людмила понасяла своята мъка с пълна преданост на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът ѝ Братислав наследил престола на своя баща и след като управлявал народа си тридесет и три години, също починал. Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и всячески се стараела да я погуби.

Като научила за това, света Людмила се оттеглила в град Течин. Снаха ѝ подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и много други подобни на тях зли хора. Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разбили вратите и влезли вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията ѝ и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и пострадала мъченически.  

Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог прославил с много чудеса мястото на нейното погребение. Тя не била погребана в църква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба ѝ. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите ѝ в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и днес те явяват много знамения и чудеса.

Имен ден

На 16 септември имен ден празнуват всички с имената Людмила, Людмил и техните производни. 

Коментирай »