„Позиции 2020“ е сборник с есета, интервюта, статии и други нехудожествени текстове на изтъкнатия френски писател Мишел Уелбек. Преводът е дело на Александра Велева, Красимир Петров и Атанас Сугарев. Редактор на изданието е Георги Борисов. Художник на корицата: Иво Рафаилов.

„Позиции 2020“ отразява склонността на писателя да се намесва, прямо и провокативно, в актуални обществени и политически дебати. Книгата засяга широк спектър от теми, свързани с политиката и френското общество, религията и секуларизма, исляма и имиграцията, сексуалността и демографските промени, технологиите и капитализма, литературата и собственото му творчество. Ето какво споделя самият Уелбек в предговора към изданието от 2008 година:

„Теоретичните размишления“ ми се струват също толкова добър материал за роман, колкото и всеки друг, дори по-добър от много други. Същото важи и за разговорите, интервютата, дебатите… Още по-несъмнено важи и за литературната, художествената или музикалната критика. Всичко би трябвало да може да се превърне в книга, която човек пише до сетния си дъх; това ми се струва разумен, щастлив и може би дори осъществим на практика начин на живот – с известни уговорки, естествено. (…) Най-очевидното, което обединява събраните тук текстове, е, че са написани по поръчка или защото са ме помолили да напиша нещо. Били са следователно публикувани в различни периодични издания, след което са станали неоткриваеми. В съответствие с току-що казаното бих могъл да ги използвам повторно в роман. Опитвах, но рядко успявах; въпреки това продължавам да държа на тези текстове. Това е всъщност и причината да бъдат издадени.“

Мишел Уелбек, най-значимият жив френски писател според американската критика, пленява читателите с непоколебима прямота и хапливо чувство за хумор. Уелбек съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата“, „Карта и територия”, „Серотонин“ и „Унищожение“ го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. „Подчинение“ представя стремителен интелектуален и морален разпад на обществото, който намира отражение и в политическата конюнктура. Романът излиза през 2015-а, годината на смразяващите терористични погроми над вестника „Шарли Ебдо" и концертната зала „Батаклан“, и е спряган като творба с пророчески заряд.

Уелбек е носител на редица значими литературни награди като „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002), „Ентералие“ (2005). За романа „Карта и територия“ (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.