Международен литературен феномен, „Елементарните частици“ е впечатляващо оригинален роман, който се впуска стремглаво в недъзите и болките на съвременния човек. Бруно и Мишел са полубратя, изоставени от майка си, безрезервна привърженичка на дрогирания свят и свободната любов на 60-те години. Всеки от тях е жертва на детството си - Бруно се е превърнал в необуздан хедонист, а Мишел е емоционално опустошен, но блестящ молекулярен биолог, изцяло потънал в самотата на работата си. На всеки от тях в крайна сметка се предлага последен шанс за спасение, а това, което произтича от техните падения, е брилянтно язвителна и непредсказуема история.

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор. Уелбек съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. Уелбек е носител на редица авторитетни литературни награди като „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002), „Ентералие“ (2005). За романа „Карта и територия“ (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.

Безмилостно саркастична и провокативна дисекция на съвременното общество, романът „Елементарните частици“ (1998) е една от творбите, които носят на Уелбек световна известност. Още с излизането си той разпалва противоречиви страсти и реакции, а някои критици го определят като „нихилистична класика“.

Болезнен и натрапчив, богат и предизвикателен, романът „Елементарните частици“ ни удивлява не само с идеите си, но и с портрета на едно общество — на едно човечество, което е загубило всякаква способност за връзка.

Индипендънт

Уелбек отново и отново дълбае под обичайната пошлост, за да разкрие неовладените и твърде неудобни чувства, които често се боим да си признаем. Горчивината му е на разочарован идеалист. Може и да не се съгласите с Уелбек и неговата безпощадно мрачна картина на обществото и човешката природа. Но романът ще ви накара въпреки всичко да преоцените убежденията си, а именно това е стимулиращото предизвикателство на литературата. Книгата е смела и прекрасна.

Съндей Телеграф