Съчетавайки еротична провокация с ужасяваща визия за свят, който се люлее между пресита и фанатизъм, Уелбек изковава един от своите най-шокиращи, хипнотични и интелигентни романи. Преводът е дело на Александра Велева. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

В „Платформата“ Мишел Уелбек, всепризнат като дързък и оригинален творец, отново флиртува с любимите си теми – сексуална провокативност, разпада на съвременното общество и на човешките взаимоотношения.

Мишел е 40-годишен мъж, който работи като чиновник във френското Министерство на културата. В действителност културата и изкуството нямат значение за него. Свободното си време посвещава на телевизионни развлекателни програми и услугите на проститутки. След убийството на баща му Мишел, който няма приятели или интереси, предприема пътуване до Тайланд, където да се наслади на екзотични удоволствия. Вместо това обаче той се влюбва в срамежливата и привлекателна Валери, с която споделя своята теория за истинските мотиви на европейците, търсещи силни усещания. Въвлечен в борбата за печалба на всяка цена, където тялото е по-скоро стока, отколкото човешка същност, Мишел гледа с цинизъм на западното общество. Но сред грубата откровеност на своите изводи той може би ще се изненада да открие, че човекът все още е способен на чувства...

Мишел Уелбек (род. 1956 или 1958 г. според самия него) е добре известен на българската четяща публика. Скандален и неочакван в живота и в творбите си, той пленява с хапливото си чувство за хумор. Уелбек съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите му „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата“, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. Набеден за ислямофобска творба, „Подчинение“ представя стремителен интелектуален и морален разпад на обществото, който намира своето отражение в политическата конюнктура.

Уелбек е носител на редица значими литературни награди като „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002), „Ентералие“ (2005). За романа „Карта и територия“ (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.