На 30 ноември празнуваме Андреевден. Църквата чества св. апостол Андрей Първозвани. Нарича се Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Името на св. Андрей често се среща в Евангелието, разказва Българската патриаршия. След Възнесение Господне и слизане на Светия Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Светият апостол загинал мъченически като бил разпънат на кръст.  Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.

Народни поверия 

В България този празник е познат с названията Андреевден, Едринден или Мечкин ден. Той е свързан с астрономическите представи, че започва нарастването на деня за сметка на нощта, откъдето и поговорката: „На Андреевден денят започва да наедрява колкото едно просено зърно.” Това предопределя някои обредни практики, извършвани на този ден. Това се разказва в статията „Андреевден“ на Петя Банкова, публикувана в сайта balgarskaetnografia.com. Стопанката трябва да омеси прясна питка, да приготви варена царевица, жито, фасул, леща или храна от други сварени зърна. Преди да я вкусят, всеки хвърля по няколко зърна нависоко в комина, за да наедряват посевите, така, както наедряват денят и сварените зърна. От тази храна се раздава на съседи, за да е плодовита годината, с нея се храни и добитъкът за добър приплод. Младите булки и неродилите жени почитат празника, защото вярват, че светецът спомага зачеването, износването и раждането на дете.

Мечкинден 

Старите хора разказват, че някога св. Андрей живеел като отшелник в планината. Той се прехранвал от малката си нива, която сам обработвал с един вол. Но един ден се появила мечка и изяла вола на светеца. Разгневен от това, св. Андрей успял да я залови, впрегнал я в ралото и продължил да обработва земята си с нея. Затова светецът е почитан като повелител и покровител на мечките. Много европейски и азиатски народи почитат мечката като символ на женското начало, на плодородието и раждаемостта. В миналото да срещнеш мечкар с мечка се приемало като добър знак, че идната година ще е плодовита. Страдащите от болки в кръста трябвало да бъдат газени от животното, за да оздравеят. Селските врачки и баячки палели меча козина и с нея опушвали бездетните жени, за да заченат по-скоро, и изплашените деца, за да им мине страхът.  

Имен ден 

На 30 ноември имен ден празнуват всички с имената Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Андриян, Андреяна, Дешо, Дешка, Първан, Силен, Силка, Храбър, Храбрин, Първан, Първанка и останалите производни.