Около половината от хората признават, че са изневерявали сексуално на партньора си. А дали другата половина казват истината, или лъжат? Романът „Сто нощи“ от Луисхè Мартин показва, че има само един начин да се провери: да се проучи животът им с помощта на детективи или чрез средствата на електронния шпионаж.

Eдновременно фантазия на перверзен моралист и на социален антрополог, книгата завладява испанската публика със своята проникновеност и печели наградата „Ералде“ за 2020 г.

Луис Гарсия Мартин, известен като Луисхè Мартин, е роден и израснал в Мадрид, след което следва в университета „Комплутенсе“. Повлиян от Хорхе Луис Борхес и Хулио Кортасар, той публикува първата си книга с разкази през 1989 г. Оттогава е написал повече от дванайсет художествени и публицистични произведения.

„Сто нощи“ представя един антропологичен експеримент – изследване върху шест хиляди души без тяхното съгласие, за да се стигне накрая до надеждна статистика за сексуалното поведение и навици на съвременното общество.

Ирене, главната героиня, търси в сексуалността тайните на човешката душа. Като млада тя заминава от Мадрид за Чикаго, за да учи психология в университета, и там, далеч от семейството си, започва да анализира почти научно мъжете, които среща и с които има интимни отношения. Безпристрастният ѝ поглед се променя, когато се влюбва в аржентинеца Клаудио, криещ в себе си болезнена тайна.

Романът анализира различните форми на любовта и сексуалното поведение (някои радикални и крайни), изневярата, скритите желания, табутата, половинчатите истини и измамите, които понякога владеят личните отношения. И като в гениална игра авторът включва досиета на прелюбодейци, създадени по негова молба от писателите Едурне Портела, Мануел Вилас, Серхио дел Молино, Лара Морено и Хосе Овехеро, представляващи стимулиращо упражнение по литературен промискуитет.

Книгата е едновременно сантиментална рефлексия, еротично проучване и полицейско разследване на убиец, който не е оставил никаква следа от престъплението си.