На 6 септември празнуваме Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

На този ден Църквата почита двама свети мъченици – Ромил и Евдоксий. Днес се възпоменава и чудото на св. архангел Михаил.

Св. мъченик Ромил

Император Траян (98-117 г.) тръгнал с войската си на Изток да усмирява някои непокорни племена. Донесено му било, че във войската му имало единадесет хиляди християни. Разгневен, императорът езичник заповядал да ги лишат от военно звание и да ги изпратят на заточение в арменския град Митилин.

Този жесток гонител на Църквата смятал, че заточението ще принуди християните да се поклонят на идолите, но се излъгал. При него се явил началникът на царската стража Ромил, който изтъкнал неразумността на тази заповед. Той казал, че със заточаването на толкова много войници ще се намали значително силата на войската. Открито и безстрашно му изповядал, че е християнин и че е готов да положи живота си за Христовото име.

Разярен, императорът заповядал да подложат Ромил на мъчения. Никакви изтезания не отклонили, вдъхновения изповедник от Христа Господа. Траян наредил да го обезглавят. Всички войници християни, верни другари на Ромил, били изпратени на заточение. И там всички загинали: десет хиляди били разпънати на кръстове. Останалите умрели от различни други мъчения.

Св. мъченик Евдоксий

Св. мъченик Евдоксий бил военачалник при царуването на Диоклетиан (284-305 г.). Живеел като ревностен християнин.

Избухнало жестоко гонение срещу вярващите. За да запазят живота си, много християни напуснали жилищата си и се отдалечили в пустинни места. Там намерили убежище. В пустинно място намерил убежище с жена си Василиса и децата си също и Евдоксий.

Отряд войници бил изпратен да го търси. Войниците дошли на онова място. Срещнали го, но не го познали. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.

Той ги приел в новото си жилище с топло внимание. Нагостил ги, дал им възможност да си починат. Накрая им открил, че той е именно търсеният военачалник Евдоксий.

След като успокоил семейството си и го поучил как да живее, Евдоксий заминал с войниците за главния град на оная област.

Управителят го повикал на разпит. Предложил му да се откаже от вярата си, за да запази живота и военното си звание. Поискал от него незабавно да принесе жертва на идолите. Евдоксий решително отказал. Смело изповядал вярата си във Възкресителя на мъртвите Господ Иисус Христос. Управителят заповядал да бъде взето оръжието му и да бъдат снети от него знаковете на военното звание.

Този фанатизиран езичник изтръпнал от ужас, като видял как много от присъстващите на разпита войници се разоръжили, хвърлили от себе си знаковете на военното звание и едногласно изповядали, че са също християни. Изповедниците се оказали толкова много, повече от хиляда души, че било решено да бъдат наказани само най-главните между тях, военачалниците.

Скоро Евдоксий бил изправен отново на съд. След като наново твърдо заявил, че никой не ще го отклони от Христа спасителя, той бил подложен на люти изтезания и накрая осъден на смърт.

Когато го водили към мястото, гдето щял да бъде умъртвен, той забелязал в тълпата своята съпруга и двете си деца да плачат. Евдоксий се обърнал към жена си и й казал:

- Не плачи за мене! Напротив, почитай деня на моята смърт за Христа Господа като ден на радостно тържество!

После видял своя приятел Зенон и му казал:

- Бог, Комуто служим, няма да ни раздели. Ние като в една лодка ще отплуваме заедно към вечния живот!

Вдъхновен от тия пламенни думи, Зенон възкликнал:

- И аз съм християнин! Изповядвам Христа, Сина Божи, и искам да умра за Него!

Новият изповедник бил хванат незабавно и обезглавен. Подир своя приятел получил мъченически венец и Евдоксий. Също пролели кръвта си за Христовото име и главните военачалници, които мъжественият и непоколебим Евдоксий бил посветил в истините на Евангелието. Това станало в 311 г.

По-късно в Цариград бил построен храм на името на св. мъченик Евдоксий.

Коментирай »