Щитовидните заболявания са сред често подценяваните ендокринни проблеми, а самолечението и екстремните режими могат да доведат до допълнителни рискове. „Много хора живеят години наред със симптоми като умора, косопад, тревожност, проблеми със съня, качване на тегло или сърцебиене и ги обясняват със стрес и преумора. Именно това често забавя диагнозата“, коментира проф. д-р Русанка Ковачева по време на пресконференция на тема „Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“, организирана по повод Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза.

Общо 354 664 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза през 2025 г., показват данни на IQVIA, представени по време на събитието. Данните показват ръст от над 20 000 пациенти спрямо предходната година, като жените остават най-засегнатата група. 

Приблизително 302 000 души в България се лекуват за хипотиреоидизъм, а около 52 000 – за хипертиреоидизъм. Това представлява приблизително 5,5% от населението на страната. Експертите подчертаха, че реалният брой на засегнатите вероятно е по-висок, тъй като значителна част от тиреоидните нарушения остават недиагностицирани. Европейски данни сочат, че около половината случаи на тиреоидна дисфункция могат да останат неразпознати, а между 4% и 7% от населението има недиагностициран хипотиреоидизъм. 

В дискусията участваха проф. д-р Русанка Ковачева, дм – председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея (БСТП), доц. д-р Александър Шинков – председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ) и шеф Никола Симеонов. Модератор беше журналистът Ина Георгиева, а инициативата се реализира с подкрепата на Merck България.

Храненето и функцията на щитовидната жлеза

Фокусът на тазгодишната международна кампания е връзката между храненето и функцията на щитовидната жлеза. Специалистите подчертаха, че храненето не може да „излекува“ тиреоидните заболявания, но правилният хранителен баланс може да подпомогне нормалната функция на организма, добрия контрол на заболяването и качеството на живот. 

„В интернет има огромно количество противоречива информация – от крайни безглутенови режими до опасни съвети за високи дози йод и селен. Реалността е, че повече не винаги означава по-добре“, обясни доц. д-р Александър Шинков. Той подчерта, че йодът остава ключов за функцията на щитовидната жлеза, но прекомерният прием може да бъде рисков, особено при хора с автоимунни тиреоидни заболявания.

Експертите обърнаха специално внимание и на променящите се хранителни навици в Европа. Според WHO Europe все по-голяма част от солта в съвременния хранителен модел идва от преработени храни, в които често не се използва йодирана сол. Паралелно с това расте употребата на растителни алтернативи на млечните продукти, които често съдържат ниски количества йод, ако не са обогатени. 

„Посланието днес не е ‘повече йод’, а баланс и информираност. По-малко сол, но йодирана сол – това остава най-разумният подход“, посочи доц. Шинков. 

Значението на щитовидната жлеза при планиране и по време на бременност

Специалистите обърнаха внимание и на значението на щитовидната жлеза при планиране и по време на бременност. Те подчертаха, че недиагностицираните тиреоидни нарушения могат да бъдат свързани с репродуктивни проблеми и усложнения за майката и плода.

И напомниха, че рисковите групи включват най-вече жени в репродуктивна възраст, бременни, хора с фамилна обремененост, автоимунни заболявания и пациенти с неспецифични симптоми, които често се отдават на стрес или преумора. 

Експертите препоръчват жените с фамилна обремененост, автоимунни заболявания, проблеми със зачеването или симптоми като хронична умора и промени в теглото да обсъдят с лекар необходимостта от изследване на TSH и тиреоидна функция още преди бременност. 

Дезинформацията и крайните диети

Нарастващото влияние на социалните мрежи и дезинформацията върху пациентите също беше сред акцентите по време на дискусията. Все повече хора търсят онлайн решения за симптоми като тревожност, паник атаки, косопад и качване на тегло, като често попадат на крайни диети, детокс режими и внушения срещу медикаментозното лечение. Специалистите предупредиха, че това може да доведе до забавяне на реалната диагноза и навременното лечение. 

Практическата част на дискусията беше водена от шеф Никола Симеонов, който представи примерни балансирани менюта и подчерта, че храненето не трябва да се превръща в наказание или в система от забрани. „За щитовидната жлеза не търсим ‘суперхрана’, а предвидими източници на ключови хранителни вещества – най-вече йод, селен, желязо, витамин D и B12“, посочи той. 

Щитовидните заболявания често остават скрити и засягат най-силно жените

Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза през 2026 г. преминава под мотото „Thyroid and Nutrition“ и поставя фокус върху ролята на храненето, профилактиката и информирания избор, както и върху опасностите от дезинформацията онлайн. 

„Щитовидните заболявания са широко разпространени, често остават скрити и засягат най-силно жените. Добрата профилактика днес означава не крайности, а навременна диагностика, йодирана сол, информиран избор на храни и специално внимание в периода преди и по време на бременност“, обобщиха участниците в дискусията.