Свещеномъченикът Лаврентий бил родом от Испания, но служил на Църквата в Рим в средата на III век. Като архидякон, т.е. първи от седемте дякони на Римската църква, на него било поверено управлението на църковното имущество, за да се грижи за бедните, болните и сираците. 

Но по времето на император Валериан започнали гоненията срещу християните по силата на указ, който задължавал всички жители на империята да принасят жертва на езическите божества "за благото и сигурността на империята и императора". А за християнството се разпространявали разни измислици, например, че са човекоядци, защото се причeстяват с тялото и кръвта на Иисус Христос. 

Затова християните се криели и извършвали богослуженията в частни домове или извън населените места, или в катакомбите на имперската столица, където били погребани и много мъченици за вярата. При това гонение римският епископ папа Сикст II пръв станал жертва, като бил обезглавен, защото не приел да се отрече от вярата си в Христос и да принесе жертва на идолите.

След три дни заловили и Лаврентий. Заповядали му да предаде църковните съкровища. Дяконът се съгласил и след известно време се върнал с голяма върволица от каруци, пълни със сираци, бедни и недъгави хора. На владетеля заявил спокойно, че съкровищата на Църквата са у всички тези онеправдани хора, "където ни молец, ни ръжда ги яде и където крадци не подкопават и не крадат" (Матей 6:20). 

Разгневени, езичниците изпекли Лаврентий жив на желязна скара. Така той предал Богу духа си на 10 август 258 г. Останките от тялото му били прибрани от християнина Иполит. Но когато владетелят научил за това, заповядал да завържат Иполит зад диви коне и да го влачат. Така и той завършил живота си като мъченик за вярата в Иисус Христос, Спасителя на света.