Рори Хенри е 2-годишно момиченце от Форт Уърт, което през последната година е гледало анимационния филм на „Дисни“ за полинезийската принцеса Ваяна около 40 пъти, пише „Ню Йорк таймс“.

Рори има играчка-прасенце във формата на Пуа, помощникът на Ваяна, караоке микрофон, който възпроизвежда песен от „Смелата Ваяна 2“, рокли, слънчеви очила и фиби с мотиви от анимационния филм.

Тя съвсем не е единствената, която е запленена от филма. Откакто излезе по кината през 2016 г., „Смелата Ваяна“ – анимацията за дъщерята на вожд, която тръгва на пътешествие, за да спаси острова си от унищожение – се превърна в най-гледания филм за всички времена в „Дисни+“. Той е бил гледан в стрийминг платформата в продължение на повече от 1,5 милиарда часа. „Смелата Ваяна“ и продължението от 2024 г., „Смелата Ваяна 2“, са сред 10-те най-касови анимационни филма на „Дисни“.

Но каква е причината за тази „мания“, която стотици родители в социалните мрежи наричат „Ваяна мания“? Това е явление, което вероятно ще засегне още повече семейства с излизането на 10 юли на игралния филм „Смелата Ваяна“, в който Лин-Мануел Миранда се завръща като автор на песните, а Дуейн Джонсън играе ролята, която преди това е озвучавал – полубогът Мауи.

Кристел Антония Ръсел, професор по маркетинг в университета „Пепърдайн“ в Малибу, Калифорния, изследва защо хората обичат да „консумират“ едни и същи истории отново и отново. Според нея има име за желанието да се търси утехата, която идва с гледането на любимо предаване или филм: парадоксът на избора.

Концепцията, която е въведена от психолога Бари Шварц в едноименната му книга от 2004 г., стои в основата на феномен, понякога наричан „ефектът на китайското меню“. Когато има прекалено много опции, често се връщаме към познат избор, като например да си поръчаме отново пиле с портокали.

„Това е единственото нещо, за което си сигурен, че ще ти хареса“, обяснява Ръсел пред „Ню Йорк таймс“.

Това привличане е особено силно при децата, каза Сам Уас, детски психолог, който ръководи Научния институт за ранното детство и младежта към Университета на Източен Лондон. Повтарянето на познат разказ може да помогне на детския мозък да обработва информация, да прави прогнози и да усвоява ритъма на езика.

Идеалният баланс за максимално учене, каза той, се намира някъде между това да знаеш точно какво ще се случи и това да не можеш да предвидиш какво ще последва. „Психолозите понякога наричат това „зоната на Златокоска“, каза той.

Тъй като малките деца имат по-малко опит, от който да черпят, те могат да достигнат тази зона или с предсказуема история, или с по-сложна история – като „Смелата Ваяна“, която им е станала позната чрез многократно гледане.

„Това, което ни изглежда досадно повтарящо се, може, от гледна точка на мозъка на 3-годишно дете, да е точно подходящото ниво на предизвикателство“, каза той.

Всяко гледане позволява на децата да укрепят и усъвършенстват своите предвиждания, каза той. В началото те може просто да научат общите очертания на историята. По-късно започват да улавят емоционалните детайли, шегите, мотивите, речниковия състав и фините взаимоотношения между събитията.

„В известен смисъл те провеждат един и същ експеримент отново и отново, но всеки път извличат нова информация“, каза той.

Това означава, че при един толкова нюансиран разказ като „Смелата Ваяна“ — с неговата многопластова, многоизмерна сюжетна линия — родителите може би ще трябва да се примирят с това, че ще запомнят текстовете на песните You’re Welcome и How Far I’ll Go.

„Колкото по-сложно е съдържанието и колкото по-млад е мозъкът, толкова повече трябва да преглеждаш нещо, докато не стане прекалено предсказуемо и спреш да се учиш от гледането му“, каза той.

Тази когнитивна обратна връзка помага да се обясни защо децата не просто преглеждат филмите отново и отново. Те също така искат да чуят една и съща книга многократно, настояват да ядат едни и същи храни, носят едни и същи дрехи и понякога се наслаждават да изпускат една и съща лъжица на пода 20 пъти подред.

„От гледна точка на възрастния нищо ново не се случва“, каза той. „Но от гледна точка на детето то усъвършенства и тества хиляди малки предсказания всяка секунда.“

И това не важи само за децата. Възрастните се връщат към филми, които може би са гледали като деца, за да се утешат, разбира се, каза Ръсел. Но те често започват да разбират и теми, които може би не са схванали, когато са били млади.

„Когато прегледаш нещо отново, историята не се е променила, но ти си се променил“, каза тя. „Виждаш го от нова перспектива. Като че ли си казваш: „О, преди не бях забелязал това малко нещо“ или „О, спомням си, че като тийнейджър харесвах този герой съвсем по-различно, отколкото сега, когато съм майка.“

Но защо точно „Смелата Ваяна“, а не, да речем, „Храбро сърце“ или „Рапунцел“?

Филмът представя главна героиня, „която не е типичната руса Пепеляшка със сини очи“, освен това има „заразителни песни и танци, които са много радостни“, пояснява Ръсел.

Заразителният саундтрак на Миранда е пълен с хитове като You’re Welcome, We Know the Way и How Far I’ll Go, която спечели „Грами“ за най-добра песен, написана за визуални медии.

Запомнящите се песни могат значително да помогнат да се направи разказът неустоим, каза Ръсел.

Музиката е една от причините, поради които много родители сами са запленени от всички тези морски приключения.

Криза Мей Матиас-Лизардо, 31-годишна блогърка, която живее в Манила, Филипините, признава, че от време на време доглежда филма със съпруга си, след като дъщеря ѝ, 3-годишната Виел, е заспала. Съпругът ѝ пък има песните в плейлиста си в „Спотифай“ и пее заедно с тях дори когато е сам в колата.

Остава да се види дали игралният филм „Смелата Ваяна“ ще успее да възпроизведе тази мания за новото поколение, обобщава „Ню Йорк таймс“.

Коментирай »