За преподобни Роман Търновски има оскъдни сведения в житието на неговия учител, който бил вече в манастира на св. Григорий Синаит – Парория. И понеже там върлували много разбойници, игуменът изпратил веднъж и дваж Теодосий при българския цар Иван Александър, с когото се познавал отдавна, да го моли за неговата царска помощ. Св. Роман станал духовен син на св. Теодосий Търновски. Роман покорно изпълнявал своите послушания към светия си старец. Впоследствие двамата посетили Св. Гора – Атон. Поради тогавашното голямо размирие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-после двамата монаси си избрали за местожителство Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, защото околността на столицата била добре охранявана срещу разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, в която св. Роман бил един от първите му ученици и сътрудници. Той остава като негов приемник в игуменството на манастира, намиращ се в близост до тогавашната столица. Св. Роман се преставя пред Бога на 17 февруари.

Църквата празнува и паметта на св. Теодор в деня, в който той пострадал за Христа - 17 февруари (1 март стар стил). Но главният празник за него се извършва в първата събота от Великия пост (Тодоровден), за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт.

Имен ден

17 февруари е един от дните, в които имен ден могат да празнуват Теодор, Теодора, Тео, Тотьо, Тодор, Тодорка, Тотка, Дора и останалите производни.