Конкурсът "Евровизия 2023"  се състоя в британския град Ливърпул, но трябваше да е в Украйна заради големия победител миналата година, който беше украинската група "Оркестър Калуш". Заради войната в Украйна обаче това се оказа напълно невъзможно.

Великобритания се прояви като съпричастна с Украйна и пое домакинството на конкурса от нейно име. Но всъщност двете страни бяха като съдомакини. Това се видя в цветовете на логото на "Евровизия", в които тези на украинското знаме бяха смесени с тези на британското. Това се видя и във видеата при представянето на песните. Обичайно в тях са кадри от страна домакин или пък кадри от страната на изпълнителя. Сега имаше кадри и от Украйна, и от Великобритания, и от страната на изпълнителя. Те бяха съчетани тематично, например кадри на централен площад в Киев, отговаряха на такъв в Ливърпул или в страната на изпълнителя. Същото беше в сила и за кадри на растителен лабиринт, на статуя-символ, на водопад, на река, на мост, на катедрален храм, на библиотека, на телевизионна кула и др.

Дамско присъствие

В конкурса участваха много по-малко жени в сравнение с мъжете. Със солови дамски изпълнения се представиха Норвегия (Александра, която е наполовина италианка), Португалия (МимиКат, чието истинско име е Мариза Мена), Израел (Ноа Кирел), Швеция (Лорийн, чието истинско име е Лорийн Зайнеб Нора Талхауи и която е от марокано-берберски произход), Франция (Ла Зара, чието истинско име е Фатима Захра Хафди, която е  родена в Канада от мароканско потекло, но живее и твори във Франция), Испания (Бланка Палома), Великобритания (Мае Мюлер), Армения (Брюнет, чието истинско Елен Йеремян), Естония (Алика), Исландия (Диля), Грузия (Иру, чието истинско име е  Ирина Хечанови), Полша (Бланка, чието пълно име е Бланка Стайков и която е от наполовина българка) и Литва (Моника Линките)

От тях много фатално присъствие на сцената имаха впечатляващо красивите представителки на Норвегия, Израел, Полша, Великобритания, Армения. Но докато изпълнителката на Израел беше заложила на енергичен танцувален стил, тази на Норвегия  - на електроденса, а тези на Полша и Великобритания на латиноденса, то изпълнителката на Армения бе предпочела песен в стила на Ариана Гранде.

Проникновено излъчване струеше от  изпълненията на представителките на Швеция, където гласът на победителката Лорийн „правеше песента”, а музиката оставаше определено на второстепенен план. Проникновени бяха и изпълненията на Франция, където типичният шансон бе съчетано с модерен денс ритъм, на Испания със съвременна трактовка на фламенкото, на Португалия с динамична модерна версия на традиционен португалски напев, на Грузия с денсориент и електропоп мотиви, съчетани с типично дамско евровизионно звучене и на Литва, съчетаваща литовски фолклор и госпъл. Изпълнителките на Исландия и Естония бяха заложили съответно на индипоп прерастващ в попденс и на балада, съчетаваща стиловете на Алиша Кийс и Нора Джоунс.

Сред соловите дамски изпълнения на полуфинала отпадна единствено Грузия за потрес на феновете на грузинската изпълнителка.

С изцяло женски групи или дуети се представиха само две страни – Чехия и Австрия. Първата бе заложила на група от шест млади дами, обединени в проекта „Весна”. Сред тях бе и българката Танита Янкова. Останалите момичета в групата бяха от Чехия, Словакия и Русия. Ето защо в парчето на бандата, наречено „My sister’s crown”, звучаха четири езика –чешки, английски и украински редом с цял куплет на български, изпят от сънародничката ни и гласящ: „Дай ръка, не се страхувай, с другите сестри поплувай, в морето ни няма място за тези омрази.  Пази, Пази, не тъгувай. Хоп троп момите не са нон стоп на разположение. Ти просто, че сме сестри докрай, знай”. Изпълнението на шестчлената дамска група беше хем красиво, хем силно, хем енергизиращо, хем съвременната трактовка на славянския фолклор, хем химн на феминизма, пропит с магията на самодивите. Песента бе замислена и като отдаване на почит на женствеността и славянската митология, но също и като вик срещу войната.

Австрия се представи със симпатичния дует Тея и Салена, които изпълниха иронично, денс и заразяващо с ритъма си парче, наречено „Who the hell is Edgar?”. В него изпълнителките пееха, че  в тялото им се е вселил Едгар Алан По, но парчето беше и критика срещу музикалната индустрия и все още продължаващата доминация на мъжете в нея.

Женско присъствие имаше и в дуета на Нидерландия, съставен от Мия Николай, чието истинско име и Михая Николай, и  от Дион Купър, чието истинско име е Дион Куипър. Двамата изпълнители се откроиха с много силните и оригинални по звучене гласове на фона на хубава музика и отпадането им на полуфинала възмути техните почитатели.

Дама имаше и в петчленната група „Вояджър” от град Пърт, специалисти в погресивния рок, представили Австралия с парчето „Promise”, в което имаше хем препратки към стила на „Тото”, хем към стила на „Монескин”.

Четири дами имаше в изпълнението на Албания, представено от групата „Албина и семейство Келменди”, включваща общо шест изпълнители. Групата се заформя около певицата Албина Келменди, която е от косово-албански произход , и де факто е съставена от членове на нейното семейство. Те се представиха с парчето „Duje”, което в превод означава „Обичай това”.

Изцяло мъжко присъствие

Всичко останало на "Евровизия" тази година беше мъже, било то солови изпълнители, дуети или групи.

На солото заложиха Сърбия (Люк Блек, чието истинско име е Лука Иванович), Швейцария (Ремо Форер), Молдова (Паша Перфени), Финландия (Кария, чието истинско име е Йере Пойхонен), Италия (Марко Менгони, спечелил тазгодишното издание на фестивала в Сан Ремо), Дания (Рейли, чието истинско име е Рани Петерсен), Румъния (Теодор Андреи), Белгия (Гюстаф), Кипър (Андрю Ламбру), Гърция (Виктор Верникос),

Типични евровизионни песни представиха Гърция и Кипър. Апокалиптично проникновено звучене дойде от Италия.  Дания и Белгия бяха с денс ритми, типични за стила на Майкъл Джексън и денса от 80-те и 90-те години на миналия век. Румъния беше с лирично-гневна песен с нюанси на ар енд би. Швейцария беше със затрогваща открито антивоенна балада. Сърбия беше със загадъчен електроденс. А  Молдова с динамично парче с шамански и индиански мотиви. Изпълнителят на Финландия, който е рапър, беше с леко кичозна визия, а песента му "Cha, Cha, Cha"започваше с изнервящо електроденс мотиви, прерастващи обаче в енергизиращо танцувално парче, заразило публиката с многообразието си от ритми – латино, рок, поп, рап. Според анализатори ако същото това парче беше издържано в чист рок или в чист латиноденс, то дори би било феноменално и би било големият победител на конкурса.

От самостоятелно представилите се изпълнители на полуфналите отпаднаха Гърция и Румъния

Малта, Ирландия, Хърватия, Азербайджан, Германия, Украйна, Литва, Словения и Сан Марино бяха с изцяло с мъжки състави. От тях Украйна и Азербайджан бяха представени от дуети, съответно   електропоп дуото „Творчи”, съставено от украинеца Андрий Хуцуляк и от нигериеца Джимо Август Кехинде и въплъщаващо многообразието на Украйна, и от дуото „Турал Туран Х”, съставено от азербайджанските близнаци Турал и Туран Багманови, представили умиротворено парче в стил „Бийтълс”.

Малта се представи с тричленна мъжка банда, наречена „Дъ Бъскер” и изпяла ритмично парче от 80-те и 90-те години на миналия век, в което доминираше саксофон, напомнящ на Кенди Долфър. Сан Марино беше представена от четиричленната италианска рок банда „Пикед Джак”, изпяла ритмично парче, напомнящо едновременно на стиловете на „Монескин” и на „Аеросмит”. Четиричленка извади и Ирландия под формата на групата „Уайлд Ют”, която напомняше много на стила на „Ю Ту”. Четиричленна беше и литовската групата „Съдън лайтс” със силно британско индипоп звучене.

Германия, Словения и Хърватия бяха заложили на групи от по петима мъже. Германците от „Лорд Ъф Дъ Лост” пяха с категоричен готикрок ритъм, словенците от „Джокер Аут” не изневериха на инди стила си, но с препратки и към попденса от 90-те години на миналия век, а хърватите от  „Лет Три” изглеждаха като майтапчийска нова трактовка на „Куин”, но и баяха като сатира на Хитлер със силно антивоенно послание.

От мъжките групи и дуети на полуфиналите отпаднаха Малта, Сан Марино, Ирландия, Азербайджан, Латвия въпреки че първите три бяха много добре посрещнати от публиката в залата.

Песни с послания

Парчета с открити или скрити антивоенни послания, или възприети като такива, представиха Швейцария, Хърватия, Украйна, Чехия, Сърбия и Германия.

• За носталгията по семейната любов пя Албания
• За важността да се изградят мостове между хората пя Естония
• За любовта извън пределите на половете пя Белгия
• Феминистки послания отправиха Чехия, Австрия, Франция, Швеция и Норвегия
• За многообразието в музиката пяха Финландия и Австрия
• За многообразието в обществото пя Израел
• За силата на любовта, способна да преодолее и непреодолимото, пяха Швеция и Италия

Завръщане към традициите

Модерна трактовка на фолклорни мотиви, било то национални, било то регионални, било то от различни части на света, представляваха изпълненията на Чехия, Португалия, Испания, Молдова, Литва и Албания.

Обединени чрез превода

Любопитното е, че на сайта на тазгодишното издание на "Евровизия" текстовете на всички песни се превеждаха на разнородни езици. На първо място излизаше езикът на изпълнение на песента, но към него се добавяха още най-малко 10 езика за превод, сред които дори на моменти имаше и латински.