Отбелязваме най-големия български пролетен празник - Гергьовден. На този ден православната църква чества великомъченик свети Георги Победоносец. Той е патрон на българската войска, затова 6 май е почитан като Ден на храбростта и българската армия още от нейното създаване. Чества се и като празникът на овчаря. 6 май е официален празник за страната. В някои народни песни се казва, че е „по-личен и от Великден”.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е лятната половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължителен елемент за празничната софра е обредният хляб, сервира се и агнешка дроб сарма, а на места варено жито, баница и вино. Друго поверие гласи, че на този ден не трябва да се дават млечни продукти назаем. 

На този празник се извършват и редица обредни ритуали за здраве и плодородие на хората, нивите и животните. Най-разпространен е ритуалът, свързан с къпане в сутрешната роса. Смята се, че на този ден тя има особено целебна сила и къпането в нея или дори стъпването бос по тревата гарантират здраве и плодородие.  

Гергьовден е и сред най-многобройните имени дни. Празнуват Георги, Гергана, Галя, Ганчо, Ганьо, Ганка, Гергина, Гинка и производните. 

Коментирай »