Една от най-обсъжданите неразгадани мистерии на XX век, която продължава да провокира въображението на поколения любители на криминалния жанр, е изчезването на неговата кралица – Агата Кристи – за 11 дни през 1926 г. 

Какво би могло да се е случило през този период, за който самата Кристи споделя, че „няма спомени“, разказва новият криминален роман на Нина де Грамон „Аферата „Кристи“. 

Базиран на истинската история за живота на писателката, „Аферата „Кристи“ е майсторска въртележка от фикция и реални факти, напоена с мистерия и романтика, страст, отмъщение и убийства… А превърналото се в сензация изчезване ще разплете не кой да е, а най-неочакваната героиня – любовницата на съпруга на Кристи. 

Лондон, 1925 г. В свят на бляскави събития, вечерни партита и тенис игри госпожица Нан О`Дий се придърпва опасно близко до живота на семейство Кристи. Младата жена първо се сприятелява и с двамата съпрузи, а след това малко по малко започва да развива любовни взаимоотношения с Арчи Кристи. Докато един ден той не решава да напусне преданата си съпруга, вече добилата популярност в литературните среди Агата. 

Но планът на Нан не започва в деня, в който тя се среща с Арчи и Агата. Той се простира назад в десетилетията към Ирландия от детството ѝ. Ирландия, в която Нан е влюбена до уши в момчето до себе си – преди Голямата война, Испанският грип и нечестните порядки на обществото да я отделят от него по неописуемо жесток начин. 

Решена да се превърне в следващата госпожа Кристи, Нан е готова да започне живота си с Арчи и да приеме скъпия годежен пръстен, който лежи в джоба на сакото му. Но какво я кара да направи това? Какво я кара като кукувица да открадне семейството на друга жена в заговор, подготвян с години? 

Точно тогава пристигат ужасяващи новини: Агата Кристи е изчезнала безследно. Двойно убийство изправя на нокти цяла Англия. А развръзката на тази плетеница от любовни триъгълници и потенциални убийци е достойна за някои от най-добрите романи на емблематичната писателка. 

Напоен с напрежение и психологизъм, главозамайващи обрати и силни персонажи, „Аферата „Кристи“ надниква в живота на една от най-обаятелните писателки на миналия век, но и изгражда въздействаща и реалистична панорама на годините след края на Първата световна война в Англия и Ирландия. 

Съчетавайки класическа мистерия, изпипана по най-високите критерии на жанра, заедно със социален коментар за бурните междувоенни години, романът на Нина де Грамон не разделя хората на добри и зли. Точно обратното, той рисува многопластов и сложен портрет на едно време, превърнало почти всички в жертви. 

Освежаващо умен и изобретателен, „Аферата „Кристи“ е експлозивен лабиринт от загадки, който ще изкуши почитателите на true crime историите. 

Из „Аферата „Кристи“ на Нина де Грамон, откъс от книгата

Тук почива сестра Мери

Преди много време, в една друга страна, почти убих жена. Чувството е много особено, този порив да убиеш. Първо идва гневът, по-мощен, отколкото е възможно да си представим. Напълно завладява тялото ти, като извънземна енергия сграбчва волята, крайниците, психиката. Придава ти сила, която дори не си знаела, че притежаваш. Ръцете ти, съвсем безобидни до този момент, се вдигат, за да задушат живота на друго човешко същество. В това има известна радост. Като поглеждам назад, е ужасяващо, но смея да твърдя, че усещането в този момент е сладостно, точно такъв е привкусът на справедливостта.

Агата Кристи беше обсебена от идеята за убийство. Но имаше нежно сърце. Никога не е пожелавала да убие когото и да било. Нито за секунда. Нито дори мен. Винаги казваше: „Наричайте ме Агата“, и протягаше крехката си ръка. Но аз не смеех, дори в началото, независимо че бях прекарала много уикенди в един от домовете ѝ и бяхме споделяли доста лични моменти. Струваше ми се, че е неуместно да фамилиарнича, въпреки че в годините след Голямата война[1] представите за благоприличие бяха поизбледнели. Агата беше изискана и елегантна, но беше готова с лекота да се раздели с маниерите и социалните условности. Докато аз бях положила твърде много усилия да овладея тези маниери и условности, за да се откажа толкова лесно от тях.

Харесвах я. В онези времена нямах особено високо мнение за романите ѝ. Но винаги съм признавала, че ѝ се възхищавам като личност. Все още ѝ се възхищавам. Наскоро, когато го споделих с една от сестрите ми, тя ме попита дали не съжалявам за това, което направих, за огромната болка, която ѝ причиних.

– Разбира се, че съжалявам – отвърнах без колебание.

Всеки, който казва: „За нищо не съжалявам“, или е психопат, или лъжец. Не съм нито едното, нито другото, просто умея да пазя тайна. В този смисъл първата г-жа Кристи и втората г-жа Кристи много си приличат. И двете знаехме, че няма как да разкажеш собствената си история, без да разкриеш нечия друга история. През целия си живот Агата отказваше да отговаря на каквито и да било въпроси за единадесетте дни, когато изчезна, и го правеше не само за да защити себе си.

И аз щях да отказвам да отговарям, ако някой се беше сетил да ме попита.

[1] Така наричат Първата световна война – 1914 – 1918. – Б.р.

Коментирай »