След големия успех на „Каузата на децата“ изтъкнатата психоаналитичка пише „Каузата на юношите“, където продължава анализа си на съзряването на човешкото същество, като го пренася във времето на юношеството.

През този труден, понякога мъчителен период от живота, когато се изгражда личността, когато юношата се търси, лута се, експериментира, родителите, учителите и обществото като цяло имат огромната отговорност да го подкрепят, да му помогнат да премине по-безболезнено към зрялата възраст.

Със свойствената си чувствителност Франсоаз Долто се спира на проблемите на младите хора, като отново призовава към зачитане на личността и свободата им, към доверие в силите и възможностите им – и към законодателни мерки, които да разширят правата им.

Според Долто младият човек излиза от юношеството тогава, когато тревогата на родителите му няма вече никакво задържащо въздействие върху него.

За автора

Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход в работата си и интереси в областта на детската психиатрия.

Уникално е чувството ѝ за хумор, както и умението ѝ да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител.

В България е известна със заглавията „Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език”, „Да говорим за смъртта”.

Коментирай »