Костномозъчните трансплантации са част от т.нар. клетъчна терапия. Това разясняват от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Това е трансплантация на клетки, които са предшественици на всички кръвни и имунни клетки. Те могат да бъдат взети директно от костния мозък чрез пункции на костите на таза или да бъдат събрани чрез специална апаратура от кръвта, след като преди това е направена стимулация на костния мозък с растежни фактори, което води до „излизането им“ в кръвта.

Тези клетки могат да бъдат взети от друг човек - роднина или съвместим донор (алогенни трансплантации) или от самия пациент в определен етап от лечението му и да бъдат използвани за следващ етап, след т. нар. високодозова химиотерапия с цел по-бързото възстановяване на кръвотворенето след нея и по-малко усложнения при пациента от такова лечение (автоложни трансплантации).

Разлика между автоложните и алогенните костно-мозъчни трансплантации

Основната разлика между автоложна и алогненна трансплантация на стволови клетки е в това кой дарява стволовите клетки.

• При автоложната за трансплантацията се използват собствените клетки на пациента.
• При алогенната стволовите клетки са от човек, различен от пациента – или съответстващ донор, или роднина.

При деца с какви заболявания се налага извършването на костно-мозъчни трансплантации?

Алогенни трансплантации се извършват при деца с левкемии и т.нар. болести в резултат на неефективно кръвотворене, които могат да бъдат вродени или придобити, както и при някои вродени метаболитни или имунодефицитни синдроми.

Автоложни трансплантации при деца се прилагат при някои лимфоми и солидни тумори.

Основните етапи на трансплантационния процес за три:

• Предтрансплантационен етап, който включва намиране на подходящ фамилен или нефамилен донор след специални изследвания, получаване на трансплантата от костния мозък или кръвта, и в редки случаи при деца, от банки за кръв от пъпна връв (предварително събрана от пъпната връв на здрави бебета след раждането им и отделянето на плацентата), подготовка на пациента с изследвания и прилагане на лекарства с цел унищожаване на неговия костен мозък и приемане на новия.
• Трансплантационен етап – извършване на самата трансплантация, която е с интравенозна манипулация, подобна на кръвопреливане.
• Посттрансплантационен етап - той е най-важният, пациентът се наблюдава и изследва ежедневно до „приемане“ на присадката и намаляване на всички възможни усложнения. Този етап продължава минимум 6 месеца, като се разделя на ранен – през първите 100 дни след трансплантацията, и късен – до 3-6 месеца след трансплантацията.

Най-рисковият период е около 1 месец до възстановяване на функцията на новия костен мозък. Проследяването на тези пациенти след това е около 5 години.

Кога става ясно, че трансплантацията е успешна?

Когато се възстанови костният мозък и няма сериозни, неовладяеми усложнения, тоест след първите 100 дни.

Необходимостта от обезпеченост с обучен персонал  

Това е високоспециализирана и високотехнологична дейност, която се извършва от специално обучени лекари, сестри и биолози, които трябва освен това да натрупат достатъчно опит и да продължават да се обучават и усъвършенстват непрекъснато. Ролята на медицинските сестри е основна и много важна през целия посттрансплантационен период, особено при  грижата за пациента докато е в трансплантационния сектор. Стандартите предполагат една сестра да се грижи за един, максимум двама пациенти, казват още от лечебното заведение. А това означава, че клиниката трябва да разполага с минимум една сестра, която непрекъснато и само да се грижи за пациентите в Трансплатационния сектор.  

По този повод "бащата“ на костномозъчните трансплантации, американецът от Сиатъл Доналд Томас е казал преди 70 г.: "Моето скрито и най-важно оръжие  при трансплантациите са медицинските сестри!"