От разрушените традиции могат да покълнат красиви нови начала: „Когато сме били птици“ от Аяна Лойд Бануо

„Когато сме били птици“ преплита елементи от множество жанрове, обединявайки ги чрез заклинателен език, потопен в ритмите, преданията и духа на Тринидад и Тобаго

От разрушените традиции могат да покълнат красиви нови начала: „Когато сме били птици“ от Аяна Лойд Бануо

Photo credit: Издателство „Колибри“ 

Според „Тайм“ блестящият дебютен роман на Аяна Лойд Бануо, озаглавен „Когато сме били птици“, е ода за идеята, че от разрушените традиции могат да покълнат красиви нови начала. Книгата излиза на български език в превод на Надя Баева. Художник на корицата е Таня Минчева.

„Когато сме били птици“ преплита елементи от множество жанрове, обединявайки ги чрез заклинателен език, потопен в ритмите, преданията и духа на Тринидад и Тобаго. Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къща на върха на хълм извън град Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си.

Междувременно Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка растафарианка. Той винаги е спазвал повелите ѝ, особено една, да няма вземане-даване със смъртта. Но се налага момчето да прекрачи заръката ѝ, защото единствената работа, която успява да намери, е да копае гробове.

Йеджиде и Даруин ще се срещнат пред портите на Фиделис, най-голямото и най-старото гробище в Порт Анджелис, където мъртвите не лежат спокойно в гробовете си, а търсят някой да чуе гласа им… 

За автора

Аяна Лойд Бануо (р. 1980 г.) е писателка от Тринидад и Тобаго. Дебютният й роман „Когато сме били птици“ печели награда „Бокас“ за карибска литература за 2023 г. и наградата на Клуба на авторите за най-добър дебютен роман и е номиниран за наградите „Джалак“ и „Маккитерик“. Бануо има публикации в редица списания и е носителка на наградата за писатели на Eccles Center и Фестивала на литературата и изкуствата „Хей“ за 2023 г. Живее в Лондон със съпруга си и работи върху втория си роман.

Photo credit: Издателство „Колибри“ 

Аяна Лойд Бануо - „Когато сме били птици“, откъс от книгата

1

Йеджиде

– Първото, което трябва да помниш – баба Катрин придърпва внучката си Йеджиде по-близо в скута си, – е, че е имало време преди времето.

Тя натъпква първия пласт тютюн в лулата си от абаносово дърво. Пламъкът от сребърната ѝ запалка осветява вътрешността и лулата ляга между устните ѝ.

– Преди да дойдем да живеем в тази къща, преди долината да бъде заселена, преди да се появят каменните кариери, когато гората била толкова гъста, че никой човек не можел да я прекоси, Морн Мари бил дом само на животни. Но не като животните, които виждаме сега, о, не! – Катрин отваря широко очи и от ноздрите ѝ се къдри синкав дим. – Оцелотите били големи като тигри, елените тичали тъй бързо, че никой човек не можел да ги стигне дори ако се осмелял да влезе в гората на лов. А пък зелените папагалчета, дето пеят по здрач, били едри като аления ибис, дето обитава блатата. Животните можели да си говорят едни с други също както аз говоря на теб сега. Построили си могъщ град в гората. Само че този град изобщо не приличал на Порт Анджелис. В него нямало сгради, нито граници, нито порти и животните живеели заедно, без да им се налага да охраняват и бранят територия.

Ала един ден в гората се озовал воин. Той видял, че там е пълно с животни за ловуване и с плодове за ядене. Когато погледнал към дърветата, зърнал единствено къщите, които можел да построи, земята приел само като нещо за вземане. Животните се опитали да му говорят и да му обяснят, че там има много повече, отколкото той виждал, но той не знаел езика им и не могъл да ги разбере.

Този воин довел още воини, а с тях дошли строители, те пък били последвани от фермери, на свой ред придружени от свещеници. Със свещениците пристигнали губернатори, а с губернаторите пристигнала смъртта.

– Но животните са се сражавали с тях, нали? – Йеджиде шава в скута на баба си.

Нищо не обича повече от това чувство за пълно обгръщане: сладкия мирис на тютюн, равномерния ритъм на люлеещия се стол, зелените хълмове и лицето на баба ѝ, развълнувано от разказа. Мисли си за острите зъби на оцелотите и за яката хватка на боата, която може да се увие около човек и да го удуши. Няма начин човекът, дето има само два крака, много малки зъби и никаква отрова, да победи дивите животни в гората.

Катрин я поглежда и пафка с лулата си.

– Кой разправя историята, ти или аз?

Йеджиде се ухилва и отново притихва.

– Животните винаги били живели в мир, но тогава разбрали, че е настъпило време за война. Забушувала кървава и ужасна битка. На мястото на кариерата, която виждаш там – Катрин посочва през прозореца към дълбокия кафяв кратер върху склона на хълма, – животните заели позиция и се били тъй самоотвержено, че в планината останали белези.

Всички тези убийства увредили жестоко планината. Наранена, тя започнала да скърби и това довело до най-продължителния сух сезон в Морн Мари. Реките се скрили в земята, дърветата изсъхнали и умрели. Оцелотите се смалили като къщни котки, маймуните станали страхливи, сърните, елените, опосумите и броненосците, които преди живеели в мир, започнали да се виждат едни други като храна. Воините също страдали, защото никой, бил той човек, или животно, не може да оцелее, когато природата реши да му отрече богатствата си.

И тогава един ден, когато всички били изнемощели, и изглеждало, сякаш войната щяла да погуби не само сражаващите се, но и цялата гора, сред хълмовете се разразила силна буря. Големи сиви облаци изсипали съдържанието си над джунглата, а хората и животните взели да ликуват, като видели реките отново да се пълнят и гората да пие жадно дъжда. Гръмотевици и светкавици се разнасяли в продължение на три дни и три нощи. Но помни какво ти казах, това е било времето преди времето, когато дърво е можело да израсне напълно за един ден, момче е можело да се превърне в мъж от днес до утре, тъй че тази буря била по-дълга и яростна от всяка друга, която животните били виждали преди. Пръстта се плъзнала по склоновете на хълмовете и се строполила в долината. Дървета, по-стари, отколкото някое животно можело да си спомни, вече не можели да се задържат в почвата и рухнали. Реките прелели през бреговете и земята подгизнала. Ликуването се превърнало в скръб. Сякаш цялата гора се била обърнала срещу тях и изисквала своя дял жертви от онези, които осквернили светите ѝ места с война.

Зелените папагалчета, онези, дето врякат, пеят и бъбрят също като теб – Катрин стисна устните на Йеджиде, за да ѝ попречи да се изкиска, – били по-умни, отколкото ги мислели останалите животни. Папагалите наблюдавали дъжда, хълмовете, растящите камари от мъртъвци. Събрали се в клоните на последното останало свещено памучно дърво и провели съвещание. Когато то завършило, папагалският батальон се разделил на две. Едните полетели на изток, а другите на запад.

Онези, които полетели на запад, се смалили и се превърнали в зелените птичета, които виждаме днес – пеещи и летящи към залязващото слънце. Ала при другите, които поели към изгрева, зелените пера почернели, а човките им се извили в остри клюнове. Телата им наедрели и крилата им се разпервали тъй нашироко, че когато летели, земята под тях притъмнявала. Изпели една последна песен, от която и животни, и хора се разтреперили, а после около главите и шиите им израснали сиви качулки, които ги накарали да онемеят завинаги.

И знаеш ли в какво се превърнали, Йеджиде? – Катрин се заглежда през прозореца, усмихва се и пафка с лулата си.

– В гарвани! – извиква Йеджиде.

Много обича да даде верния отговор. Без значение колко пъти е чувала историята, това, че знае отговора, винаги я кара да се чувства пораснала и много важна.

Катрин кимва и дръпва от лулата.

– Когато трансформацията била завършена, те усетили стомасите си гладни за плът. Разперили широко криле и започнали да кръжат бавно над земята, за да търсят мъртви тела. С новите си дълги закривени клюнове и остри като на каймани зъби деряли плътта на животни, които преди били техни приятели, и на хора, техни някогашни врагове. Щом приключели, отново накацвали върху памучното дърво и оставяли след себе си само оглозгани кости.

Живите наблюдавали с ужас поглъщането на мъртвите. Не разбирали как познатите им отколе птици можели да сторят нещо тъй ужасно. Ала бъбрещите папагали от едно време вече ги нямало. Сега се били превърнали в нещо съвършено ново. Когато се освободили от зелените пера и променили формата си, поели свещен дълг – да стоят на границата между живите и мъртвите. Така че изчаквали умиращите, след което се нахвърляли върху труповете и изкълвавали плътта. И никой освен гарваните не знаел, че вътре в телата им душите на мъртвите се трансформирали и освобождавали.

Катрин вдига Йеджиде от скута си и я слага да стъпи на пода с хубавите ѝ бели обувки за църква.

– Така. Историята е разказана. А сега не забравяй да си прибереш обувките. И хубавата рокля. Преметни я на облегалката на стола в моята стая. Да не ида там и да заваря, че си я захвърлила както ти дойде.

Но на Йеджиде ритуалът ѝ е добре познат.

– Историята не е завършена, бабо. Какво станало после?

Коментирай »
Препоръчваме още
Дори нормално изглеждаща кожа може да крие рак Дори нормално изглеждаща кожа може да крие рак
Отслабваме с палео диета Отслабваме с палео диета
Надеждата живее „Докато лимоновите дръвчета растат“ в разтърсващия дебютен роман на Зулфа Катух (предложение за четене) Надеждата живее „Докато лимоновите дръвчета растат“ в разтърсващия дебютен роман на Зулфа Катух (предложение за четене)
„Общежитие за чудовища“ крие неподозирани тайни за „Студентски град“ (предложение за четене) „Общежитие за чудовища“ крие неподозирани тайни за „Студентски град“ (предложение за четене)
Запознайте се с котарака Гацек - Ким Кардашиян в света на котките Запознайте се с котарака Гацек - Ким Кардашиян в света на котките
Любовта и смъртта като „Екстазис“-а на живота в новия роман на Радослав Бимбалов (предложение за четене) Любовта и смъртта като „Екстазис“-а на живота в новия роман на Радослав Бимбалов (предложение за четене)
Трите най-вредни женски навика Трите най-вредни женски навика
Намаляването на силата на захвата може да е признак за деменция Намаляването на силата на захвата може да е признак за деменция
Три романтични предложения за четене за най-нежните души Три романтични предложения за четене за най-нежните души
„Отвлечена“ дава началото на нова кървава поредица в духа на „Мълчанието на агнетата“ „Отвлечена“ дава началото на нова кървава поредица в духа на „Мълчанието на агнетата“
12 любопитни факта за захарта 12 любопитни факта за захарта
Едва третата жена в историята: Жустин Трие грабна "Златната палма" на кинофестивала в Кан Едва третата жена в историята: Жустин Трие грабна "Златната палма" на кинофестивала в Кан
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби