На 89-годишна възраст ни напусна изследователят на историята на българската журналистика проф. Филип Панайотов. Той е починал на 14 юни, съобщават от Съюза на българските журналисти (СБЖ).

Поклонението пред тленните останки на проф. Панайотов ще бъде на 18 юни, неделя, от 12:00 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

„Проф. Филип Панайотов не доживя броени месеци до своята 90-годишнина, която СБЖ и журналистическата гилдия се подготвяхме да отбележим подобаващо за неговите заслуги и за огромното уважение, което изпитваха към своя любим преподавател поколения журналисти“, пишат от СБЖ.

"Проф. Филип Панайотов има неоценим и мащабен принос като един от най-задълбочените изследователи на историята на българската журналистика. Благодарение на неговите лекции и книги в родната ни журналистика заблестяха с нова сила образите, творческото наследство, гражданската позиция и моралните ценности на колоси като Йосиф Хербст, Кръстьо Раковски, Димитър Найденов. Именно проф. Панайотов пусна „да лети” сред колегията крилатия и олицетворяващ достойнството на журналистическия дълг девиз на Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого напук”", пишат още от СБЖ на страницата си във Facebook.

Съвсем закономерно, след като през 1980 г. бе удостоен с Първа награда на Съюза на българските журналисти, проф. Филип Панайотов получи през 2004 г. и Голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст” за цялостен принос към българската журналистика.

Проф. Филип Панайотов -  житейски и професионален път

Филип Ламбев Панайотов е роден на 30 октомври 1933 г. в село Златарица, Великотърновско, където получава основно и средно образование. Завършва история във Философско-историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” (1956).

Работи като репортер в БТА (1956-1958), като редактор в седмичника „Патриот” (1958-1960) и като завеждащ отдел във всекидневника „Народна младеж” (1960-1965). Главен редактор е на младежкия литературно-художествен седмичник „Пулс” (1965-1967) и на месечното обществено-политическо списание „Младеж” (1968-1970). В Института за външна политика „Иван Башев” ръководи издателската дейност (1970-1972).

В специалност „Журналистика”, а след това и във Факултета по журналистика и масови комуникации е хоноруван преподавател (от 1969 г.), редовен преподавател (от 1972 г.), доцент (1973 г.) и професор (1984 г.). Доктор на историческите науки (1980). Ръководител на катедра „История и теория на журналистиката” (1984-1992).

Лекционни курсове: История на българската журналистика (1842-1944), История на българската публицистика, Политическата цензура в България, Журналистиката и модернизацията на българското общество, Народопсихология на българите.

Като гост-професор е чел лекции във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” и в УНСС.

За кратко време като специалист на висшето образование е бил в ЦК на БКП (1972 г.). Като председател на Университетския редакционен съвет създава и ръководи Университетското издателство „Св. Климент Охридски” (1986-1989). Основател и главен редактор на книжовния седмичник „АБВ” (1979-1989).

Член е на Съюза на българските журналисти от 1960 г.

Членувал е в БКП (1964-1990) и в Българското историческо дружество (1964-1990).

Проф. Филип Панайотов е удостояван с многобройни отличия и награди. Ето по-важните от тях: орден „Кирил и Методий” първа степен (1983), заслужил деятел на културата (1983), Първа награда на Съюза на българските журналисти (1980), Голяма награда н СБЖ „Йосиф Хербст” за принос към българската журналистика (2004 г.), Почетен знак – синя лента на СУ „Св. Кл. Охридски” (2003).

През 2013 г. по случай 135-годишнината от Освобождението на България е отличен с Почетен знак и грамота „в израз на признание за благороден принос към утвърждаване на модерната българска държавност”.

Автор е на научни, публицистични и художествени произведения, между които „Двубой в ефира 1941-1945” (1975), „Печатът в огъня на въстанието” (1979), „Йосиф Хербст. Живот и смърт” (1981), „Д-р Кръстьо Раковски” (1988), „Истината, в която никой не повярва” (1990), „И мъртвите ще проговорят” (2004), „Вестници и вестникари” (2008), „Изрезки от стари вестници” (2009), „Без недомлъвки” (2011).

Под негова редакция са подготвени и издадени „Алманах на Софийския университет „Климен Охридски” 1938-1988” и Алманах „България 20 век” (1999).

Коментирай »