Изявеният британски писател и лектор Ален де Ботон е написал чудесно въведение в света на философията, което вече има българско издание: „Утешенията на философията“.

Всяко общество има свое мнение за това в какво трябва да вярват хората и как трябва да се държат, за да избягнат подозрения и неодобрение. Някои от тези социални условности са изрично формулирани в законови разпоредби, други са интуитивно обединени в етически и практически норми, определяни като „здрав разум“. Не само враждебността на околните ни пречи да оспорим съществуващия порядък. Желанието да задаваме въпроси е задушавано от някакво вътрешно чувство, че обществените условности имат основание, дори ние да не знаем какво точно е то, щом към тях се придържат толкова много хора толкова отдавна. Затова потискаме съмненията си и вървим след стадото… За да преодолеем тази мекушавост, можем да се обърнем за помощ към философията.

Сократ ни съветва да не се притесняваме, ако не сме популярни. Епикур предлага най-мъдрото решение за финансови затруднения. С помощта на Сенека ще надмогнем разочарованията. У Монтен намираме лек срещу усещането, че не отговаряме на очакванията. Утешение за разбито сърце откриваме в трудовете на Шопенхауер. А Ницше има препоръки за всичко – от самота до болести. От трудовете на шестима от най-великите мислители в историята на философията Ален де Ботон извлича практични съвети за живота в днешно време. Заглавието на книгата препраща към „Утешението на философията“ от Боеций, едно от най-влиятелните произведения в Европа през Средновековието.

Ален де Ботон е роден в Швейцария (1969 г.), но получава образованието си в Англия. На двайсет и три години публикува първия си роман, „Essays in Love”, от който са продадени над два милиона екземпляра. Първият му опит в нехудожествената проза, „Как Пруст може да промени живота ви“ (1997), също става бестселър. „Утешенията на философията“ (2000) е сред неговите най-високо оценени от критиката книги.

Със своята неманиерна, свежа и оригинална – и милостиво лаконична книга – Ален де Ботон може би ще постигне невъзможното: да направи философията популярна.

„Къркъс Ривю“