В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя. С това тя Го помазала за погребение, приживе оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите Си и откривайки ги с великолепните си коси. За нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича.  

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот (Юда Искариотски) отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка. Общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов. Великата седмица по дни вижте тук.