В понеделник след Цветница започва Страстната седмица. Наричана още Велика седмица, тя е най-важната от цялата богослужебна година. Посветена е на последните дни от земния живот на Христос, на Неговите страдания, разпятие, кръстна смърт и погребение. Страстната седмица е време на усилен пост и молитва, на истинско изпитване на християнската съвест.

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по различен начин. Първите три са отредени за чистене вкъщи, като това има и символично пречистващ характер.

Велики понеделник – евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. Смята се, че Велики понеделник е ден за молитва, за вяра и за принасяне на духовни плодове.

Велики вторник – ден за поучения и последни нравствени наставления. Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите си.

Велика сряда – ден, в който да се опомним за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си. Последният ден, в който домакинската работа е позволена.

Велики четвъртък – възпоминание на Тайната вечеря. Денят е отреден за обредното боядисване на яйцата, спазва се строга забрана за работа. В църквата се четат така наречените Дванадесет евангелия, които разказват за Христовите страдания.

Разпети петък – украсяват се боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. Велики петък (наричан още Разпети петък) е най-тъжният ден за християните. Припомнят се великите страдания на Исус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Велика събота – възпоменава се погребението на Исус Христос и слизането Му в ада. Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. Това е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден.

Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа свещеникът трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.

Коментирай »