Защо след отпуската ни болят кръстът и врата: Съветите на доц. Христина Миланова от ВМА Доцент Христина Миланова от ВМА обяснява защо след отпуската зачестяват болките в кръста и как да се предпазим от летните травми
Доцент Христина Миланова от ВМА обяснява защо след отпуската зачестяват болките в кръста и как да се предпазим от летните травми
Създадено с DALL·E на OpenAI
Лятото е сезонът, който свързваме с почивка, движение и повече време на открито. Променят се физическата активност, спортните навици, професионалното натоварване, честотата на пътуванията.
Продължителното седене е новото пушене. Време е да се раздвижим
Променя се дори комплайънсът на пациентите към рехабилитационните програми. Това води до различен профил на пациентите в сравнение със зимните месеци, коментира доцент Христина Миланова, началник на Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина” на ВМА.
Множество епидемиологични проучвания показват, че определени травми и заболявания се срещат значително по-често през лятото. Основните причини са увеличената двигателна активност, повече спорт, туризъм и планински преходи, каране на велосипед, тротинетки и ролери, градинска и селскостопанска работа, летните отпуски и по-дълго физическо натоварване, високите температури и риск от дехидратация, повече пътнотранспортни произшествия.
Спортът и по-голямата двигателна активност подобряват физическата форма, но същевременно увеличават риска от травми и претоварване на опорно-двигателния апарат, особено когато се извършват без предварителна подготовка. Според публикации в Sports Medicine и British Journal of Sports Medicine честотата на спортните травми се увеличава с 20-40% през летните месеци, с пик от юни до август. Ранното започване на физиотерапия в тези случаи съкращава периода на възстановяване, намалява болката и риска травмата да стане хронична.
Именно през летните месеци ние като специалисти по физикална и рехабилитационна медицина наблюдаваме повече пациенти със спортни травми след бягане, фитнес, тенис или футбол. Лятото е пикът на планинския туризъм. Често се наблюдават навяхвания, фрактури, мускулни разтежения, претоварване на коленни стави, плантарен фасциит, особено при хора над 50 години и пациенти без добра физическа подготовка. През последните години нараства и честотата на велосипедните травми, като типични за тях са фрактура на ключица, луксация на рамо, травми на гривнена става, мозъчни сътресения, коленни болки. Все по-чести са и травмите (импийнджмънт синдром, тендинопатии, лумбалгии, мускулни разкъсвания) при водни спортове – сърф, водни ски, кайт.
Кожата помни всяко изгаряне: Доц. Кантарджиев от ВМА дава седем ценни съвета за лятото
Парадоксално, но през август (след отпуск) значително нарастват пациентите с лумбална или шийна болка поради дълго шофиране, носене на куфари, необичайно физическо натоварване, работа в градината.
Летните температури не влияят само на нашия комфорт – те променят начина, по който функционира организмът. Климатичните фактори, включително температурата, влажността на въздуха, атмосферното налягане и слънчевата радиация, оказват съществено влияние върху физиологичните процеси, определящи ефективността и безопасността на рехабилитационните интервенции. При високи температури организмът активира механизми за терморегулация, което повишава сърдечно-съдовото натоварване и риска от дехидратация, електролитен дисбаланс и преждевременна умора. Тези промени могат да ограничат физическата работоспособност и да наложат адаптиране на интензивността и продължителността на физиотерапевтичните програми. При недостатъчен прием на течности могат да се появят мускулни крампи, отпадналост, замайване и намалена физическа издръжливост – фактори, които могат да забавят възстановяването или да повишат риска от нова травма.
Сърцето в жегата: златни правила за безопасно лято
Особено чувствителни към топлинния стрес са пациентите с неврологични заболявания. Това важи особено за пациентите с множествена склероза, при които повишаването на телесната температура може временно да засили неврологичния дефицит и да усили умората. Физиотерапията при тях трябва да се изпълнява в климатизирани помещения, с охлаждащи средства, в кратки сесии и адекватна хидратация.
Повишено внимание е необходимо и при възрастни хора, пациенти със сърдечно-съдови заболявания, при които компенсаторните механизми на терморегулацията са отслабени, при пациенти с диабет или хронична венозна недостатъчност. Високите температури могат да увеличат периферните отоци и венозния застой, често се срещат вестибуларни нарушения: световъртеж, нарушен баланс, риск от падания при възрастни. За тези групи физиотерапевтичните процедури трябва да бъдат индивидуално планирани, като се избягват най-горещите часове на деня и се осигуряват подходящи условия за провеждане на терапията.
Жега, слънце и опасности: Кои са най-честите травми през лятото и как да се предпазим
От друга страна, умереното топлинно въздействие може да подобри еластичността на меките тъкани, да намали мускулния спазъм и болката и да улесни изпълнението на терапевтичните упражнения. При пациентите с хронични заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, хронична лумбалгия лятото често подобрява симптомите. При хронични мускулно-скелетни болки пациентите често съобщават за субективно подобрение през лятото поради топлината, по-голямата физическа активност, повече слънчева светлина, повишени нива на витамин D. При тези състояния добър ефект се наблюдава при съчетание на апаратна физиотерапия и кинезитерапия с климато- и балнеолечение. Не трябва да забравяме, че България е една от най-богатите в Европа по балнеологични ресурси и е добре да използваме оптимално тази възможност.
По отношение на взаимовръзката между климатичните фактори и рехабилитационните процедури през летните месеци ние трябва да отчитаме риска от прегряване, дехидратация, електролитни нарушения, фоточувствителност при някои физикални фактори и медикаменти, необходимостта от охлаждане след упражнения, адаптиране на интензивността според температурата. Практическите препоръки включват индивидуализиране на рехабилитационната програма според климатичните условия, провеждане на терапевтичните сесии в по-хладните часове на деня, осигуряване на адекватна хидратация, мониториране на сърдечната честота и субективното натоварване, както и използване на климатизирани помещения при пациенти с по-висок риск.
Тежки крака в жегите – сигнал за проблем
Разбирането на взаимодействието между климатичните фактори и физиологичните механизми на адаптация позволява оптимизиране на рехабилитационните програми, повишаване на тяхната безопасност и подобряване на функционалните резултати при различни групи пациенти.
Въпреки високите температури, летният сезон предлага добри условия за рехабилитация. По-дългият ден, повече възможности за движение и положителното влияние на активния начин на живот могат да подпомогнат възстановяването, когато терапията е правилно планирана и съобразена с индивидуалните особености на пациента. Физиотерапията не е само лечение, но и инвестиция в качеството на живот, независимо от сезона. Навременната оценка и правилно подбраната терапия са най-краткият път към бързото и безопасно възстановяване, категорична е доцент Миланова.