Арктика може да остане без лед през лятото още идното десетилетие – с десетина години по-рано, отколкото се смяташе досега, дори при сценарий с ниски въглеродни емисии, съобщават ДПА и АФП. 

Това е заключението на проучване, в което учените са използвали сателитни данни, за да проучат намаляването на морската ледена покривка в региона около Северния полюс за период от повече от 40 години.

"Ако ледниците изчезнат": Бързи и понякога необратими промени настъпват в криосферата

Резултатите показват, че независимо от сценариите за емисиите, първият септември без морски лед ще настъпи още през 2030-2050 г., пишат авторите на изследването, ръководени от южнокорейския изследовател Мин Сон Ки от Университета за наука и технологии в Поханг в публикация в списание „Нейчър комюникейшънс“.

За целите на своята прогноза изследователите оценяват данните от измерванията за всеки календарен месец между 1979 и 2019 г. и първо ги сравняват със симулираните промени. Обхватът на арктическия морски лед достига летния си минимум в средата на септември.

Резултатите от изследването опровергават данните от последния доклад за оценка за 2021-23 г. на Междуправителствената експертна група по изменение на климата. В него се прогнозира, че Арктика практически няма да остане без лед през септември средно до около средата на този век - макар и при сценарии със средни и високи емисии на парникови газове.

Само за десет години: Ледниците по света са се свили с два процента

От друга страна изследователите, ръководени от Мин, стигат до заключението, че през следващите едно-две десетилетия в Арктика може да се наблюдава безпрецедентен климат без лед, независимо от сценария на емисиите.

Когато експертите говорят за липса на лед, това означава площ от по-малко от 1 милион квадратни километра, защото винаги може да има остатъчен лед по бреговете. Северният ледовит океан обхваща площ от около 14 милиона квадратни километра и е покрит с лед през по-голямата част от годината. Морският лед се състои от солена вода на повърхността на океана, която е замръзнала поради студа. Неговото топене не води директно до покачване на нивото на океаните (за разлика от това на ледената шапка и ледниците), но въпреки това има вредни последици.+

Всъщност този лед играе много важна роля през лятото, като връща слънчевите лъчи, което прави възможно освежаването на Арктика. Това огледало днес става все по-малко и по-малко и следователно Арктика се затопля много по-бързо от други региони.

Изчезването на леда „ще ускори затоплянето на Арктика, което може да увеличи екстремните метеорологични явления в средните ширини, като горещи вълни и горски пожари“, отбелязва Мин Сон Ки. Сега е важно да се подготвим за сезонно безледна Арктика в близко бъдеще и да си правим плановете в съответствие с това, казват изследователите.

Коментирай »