Българският археолог Николай Овчаров представя приносното издание „Великите владетели на Второто българско царство“ (предложение за четене)

В книгата проф. Овчаров представя и множество малко известни, наскоро установени факти за Второто българско царство

Българският археолог Николай Овчаров представя приносното издание „Великите владетели на Второто българско царство“ (предложение за четене)

Николай Овчаров/Photo credit: Издателство „Сиела”

Популярният български археолог проф. Николай Овчаров, известен със своите проучвания в Перперикон, Татул, Велико Търново, Мисионис, Урвич и Велики Преслав, ни повежда на ново пътешествие из българската история с луксозното издание „Великите владетели на Второто българско царство“. 

С „Великите владетели на Второто българско царство“ проф. Овчаров ни връща към времена на храбри рицари, пагубни нашествия и чумни епидемии, на дворцови интриги, възходи и падения на огромни империи, през които българският народ не само е оцелял, а е оставил и значим отпечатък върху световната история. 

Сред причините за успеха ни са храбростта и разсъдливостта на редица велики владетели, които не се отказват от грандиозната идея на Симеон Велики за българска империя. Шестима от тях проф. Овчаров разглежда в това осветляващо издание. 

Допълнена с 93 страници с цветни снимки  и карти , тази книга събира най-актуалната информация за царете Калоян, Иван Асен II, Константин Тих Асен, Теодор Светослав Тертер, Иван Александър и Иван Шишман, които със своите действия определят историята на Второто българско царство – от бързия му възход след освобождението от византийска власт до героичната съпротива срещу османското нашествие.

В книгата проф. Овчаров представя и множество малко известни, наскоро установени факти за Второто българско царство – открития, до които се е достигнало благодарение на археологическите разкопки, но и благодарение на проучването на средновековни хроники, хвърлящи нова светлина върху събитията и личностите. 

„Великите владетели на Второто българско царство“ не е просто разказ за един период от българската история. Това е въздействащ, достъпен и емоционален съвременен прочит на цялата българска средновековна история – като част от европейската история и като завет за българите днес.

За автора

Професор доктор на историческите науки Николай Овчаров е археолог, известен със своите проучвания в Перперикон, Татул, Велико Търново, Велики Преслав, Мисионис и Урвич. Автор е на десетки книги и стотици публикации на тема средновековна история и е преподавал в редица български и чужди университети. Кавалер е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата и е носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие. През 2024 г. става почетен професор на Стопанска академия „Димитър А. Ценов”.

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Великите владетели на Второто българско царство“ от проф. Николай Овчаров

 

ПАНОРАМА НА ЕДНА ЕПОХА

С НЕЙНИТЕ ЗНАКОВИ ЛИЧНОСТИ

От древни времена проучването и осмислянето на историята на държавите и народите намира своята най-въздействаща интерпретация през съдбите на емблематичните личности. Ко­гато става дума за „тъмната“, но и толкова ярка (!) епоха на Сред­новековието, такива са владетелите – императорите (в нашата традиция царе) на „световните“ и „по-малките“ империи, запад­ните крале, източните кагани, шахове и султани, всевъзможните „князе“ по цялата земя… И е напълно разбираемо, че за тогаваш­ните летописци историята, започваща със Сътворението на све­та, Рождеството на Исус Христос или с друга сакрална фигура от най-висок ранг (например пророка Мохамед), е разглеждана „меж­ду“ царуването на конкретни владетели с оглед на хронологиче­ската рамка на историческата творба.

В новата си книга, сама по себе си впечатляващ и богато илю­стриран том, проф. Николай Овчаров прави съдържателен като фактология, но много повече концептуален прочит на история­та и културата на средновековна България през XII – XIV в. Идея­та великите владетели на Второто българско царство да бъдат представени в своеобразен летописен маниер, е повече от спо­лучлива! Заглавието следва собствената ни българска традиция, същевременно е нещо като антитеза на известната поредица „Прокълнатите крале“ на Морис Дрюон. При това Николай Ов­чаров споделя с читателите, че творбите на френския писател са му повлияли, малко или много, да разкаже за съдбите и делата на своите герои. Разбира се, Николай Овчаров е археолог и исто­рик, чийто научен и творчески път е твърде различен от този на белетриста, но това ни най-малко не му е попречило да изгради вълнуващ и увлекателен исторически разказ – „особеност“, която е налице и в предишните му около стотина книги… Непременно държа да отбележа тези качества на творческото писане на Нико­лай Овчаров, защото той, уви, е сред малцината наши историци, които умеят да въвлекат читателя в самата тъкан на научната материя, вместо да го „затрупат“ с претенциозни разсъждения, често и с почти неразбираема уж „строго“ академична лексика и терминология.

В Пролога на своята историческа „сага“ Николай Овчаров еле­гантно, но категорично формулира постановката за средновеков­ната Българска империя. Тръгвайки от изворите на най-старата ни история, авторът убедително показва дълбоките корени на българската държавна идеология и как тя е доразвита от цар Си­меон Велики – България да се превърне в средище на универсалната християнска империя! И както можем да се убедим сами, не става дума за някаква мегаломанска идея, а за осмислянето на ролята на българите в тогавашния свят – мислене, което стъпва върху древната история на нашите земи и шеметното израстване на държавата, нейната духовност и култура в епохата на Златния век… Наистина, превратностите на историята не позволяват Симеоновата имперска идея да бъде осъществена в пълния си бля­сък, но още старите френски византолози признаваха, че българ­ският цар е по-велик от Карл Велики, защото поставя основите на една цивилизация… Така или иначе, оттук нататък средновековна България не е „кралство“, а именно „империя“ до самата си полити­ческа гибел – факт, който е отразен в редица писмени паметници на Изток и на Запад, включително в средновековните гербовници!

Първият от „главните“ герои на проф. Овчаров е победонос­ният цар Калоян, чиято личност вълнува учения от много години. Неслучайно казваме „главни герои“, защото авторът се спира дос­татъчно обстойно и на делата на по-големите Калоянови братя Теодор-Петър и Асен, „братята освободители“ (с пълно право мо­жем да ги наречем така!), възродители на погиналата през 1018 г. българска държава. Проф. Овчаров майсторски увлича читателя в сложните политически и дипломатически ходове на „благородния мъж Йоаниций“, както отначало дистанцирано го нарича папа Инокентий – ходове на интелектуално подготвен, енергичен и волеви държавник, човек, способен на смели, рисковани, но и обмис­лени военни акции. Факт е, че само за някакви си десетина години политиката на цар Калоян превръща почти забравената от света България в политическа и военна сила от европейски мащаб.

Следващият от героите на сагата „Великите владетели“, ес­тествено, е Иван Асен II, чиято основна характеристика за Нико­лай Овчаров е „Императорът“! Освен че проследява в детайли по­литиката на знаменития цар, авторът загърбва обичайната при представянето на Иван Асен патетика, клишетата за „добрия цар“, прословутите му „сватби“ и т. н., като го представя в мак­симално възможната обективна светлина. Онова, което със сигур­ност ще остане в съзнанието на читателя, е широкият размах, с който действа този наш владетел, определен в Бориловия синодик като „… най-великият от българските царе…“. И с пълно основание, защото бурите, връхлетели България след неговата смърт, не успя­ват да изличат изграденото от него – въпреки териториалните загуби и кървавите вътрешни борби при преките му наследници.

В категорията на великите владетели на Второто българско царство Николай Овчаров с пълно право поставя незаслужено пре­небрегвания, обруган от старите ни историци цар Константин Тих Асен. Преди години известният наш медиевист Иван Божилов писа: „Константин Тих е една от най-трагичните фигури в исто­рията на Второто българско царство. Не би могло да се каже, че той не се е опитвал да изведе България от критичното състоя­ние, в което се е намирала, но съдбата проваляла усилията му…“. Всъщност, както показва Николай Овчаров, подобно виждане е твърде емоционално и в крайна сметка невярно... Усилията на цар Константин в повечето случаи са имали положителен резултат, независимо от обратите и капризите на същата тази съдба… Именно поради това своеобразната реабилитация на този наш владетел в никакъв случай не е самоцелна, а се опира на реални­те факти. „Няма съмнение – пише проф. Овчаров, – че цар Кон­стантин Тих Асен наистина е противоречива и сложна личност, (…) живял в динамична и трудна епоха, наследявайки от своите предшественици разруха и хаос в държавата…“ и който е имал

„… своите звездни мигове и тежки провали…“. Така или иначе, наистина „злочестият цар“ Константин се проявява като спо­собен и енергичен владетел, който се справя с каскада от сложни вътрешни и външнополитически проблеми. Затова неговата реа­билитация е акт на справедливост, на отговорност от страна на историческата наука. В нова, донякъде непозната светлина, проф. Овчаров предста­вя и цар Теодор Светослав, най-яркият представител на динас­тичния род Тертеровци. При това не на фона на злополучния му баща Георги I Тертер, независимо от добрите думи и за него (ку­манският хански потомък, „… когото българите величаели…“), а в качеството му на самоизградила се „в движение“ историческа личност. Към името на Светослав авторът донякъде в маниера на Морис Дрюон прибавя характеристиката „хитроумен“. Дейст­вително, митарствата на българския принц, които напомнят приключенски роман, формират у него политически качества в духа на Макиавели. Изгубилият практически всичко царски син и изгнаник при татарите, в крайна сметка не само си връща бащи­ния престол, но преодолява татарската хегемония, дава урок на Византия и на вътрешната опозиция, не пощадява дори своя чичо деспот Алдимир… И, в края на краищата изважда страната от продължилата десетилетия тежка криза.

Цар Иван Александър Асен, следващият от главните герои на сагата за великите царе на Второто царство, носи характерис­тиката „Миротворецът“. И това не е само политическа оценка за държавник, военачалник и дипломат, а и сполучлива метафора за една сложна личност, изградила свой собствен „свят“ („мир“ на старобългарски), раздиран от светски, верски и дори и от семей­ни бури… В крайна сметка сложната личност на цар Иван Алек­сандър е представена по оригинален и убедителен начин. Николай Овчаров оценява поновому някои от най-важните военни и ди­пломатически акции на българския цар, вплитайки в своя разказ оригинални идеи по отношение на неговата вътрешна и външна политика, духовната сфера, културния живот, изкуството, кни­жовността... Както и при предишните герои в тази книга, авто­рът „освежава“ картината с наблюденията си на археолог и про­учвател на градове и крепости, съумява да изчисти „оптиката“ на историческия поглед към важни обществени и геополитически процеси в български, балкански и европейския мащаб.

По инерция и до днес цар Иван Шишман е представян като слаб и безволев владетел, чиято трагична участ буди съчувствие и нищо повече… Фактите показват точно обратното, когато се вникне в историческите свидетелства за трагичната, но и ярка фигура на последният цар и „господин Търновски“. С убедителни аргументи Николай Овчаров опровергава създадения от истори­ци и писатели неверен образ на един достоен държавник, който с пълно право може да бъде причислен към националните ни герои и мъченици на и за България. По тази причина определението „За­щитникът“ към името на Иван Шишман е справедливо и повече от точно – потвърждават го не само злостните думи на осман­ските хронисти, но и археологическите свидетелства, почерпени от собствения професионален опит на проф. Овчаров.

Разказът на трагичната, но и героична епоха на цар Иван Шишман непринудено и естествено „прелива“ в епилога на ис­торическата сага „Великите владетели на Второто българско царство“. Верен на себе си, Николай Овчаров подлага на унищожи­телна, но справедлива критика ругателите на българското мина­ло, ненатрапчиво, но убедително и честно ни убеждава в собст­вената си „оптимистична теория за нашия народ“, ако перифра­зираме познатата формула на Иван Хаджийски. В заключение, изкушавам се да цитирам нещичко от същия „Епилог“ – римската максима „Дай ми фактите и ще ти дам правото!“. Такъв е отго­ворът на въпроса какво е мотивирало Николай Овчаров да напише новата си книга – поредната негова книга, в която историческата истина е изградена върху истинските факти!

- проф. Пламен Павлов                                                                                                                   

Коментирай »
Препоръчваме още
Поликистозните яйчници: Какви са симптомите по години Поликистозните яйчници: Какви са симптомите по години
Как да ограничим приема на нитрати: 8 полезни съвета Как да ограничим приема на нитрати: 8 полезни съвета
Седем вредни навика, които пречат на диетата ти   Седем вредни навика, които пречат на диетата ти  
„Замалек“ - роман за съдбата от непрежалимия Деян Тиаго-Станкович (предложение за четене) „Замалек“ - роман за съдбата от непрежалимия Деян Тиаго-Станкович (предложение за четене)
Жега, слънце и опасности: Кои са най-честите травми през лятото и как да се предпазим Жега, слънце и опасности: Кои са най-честите травми през лятото и как да се предпазим
Учени откриха как да възстановяват функциите на изтощени от борбата с рака Т-клетки Учени откриха как да възстановяват функциите на изтощени от борбата с рака Т-клетки
Ябълките са полезни за сърцето Ябълките са полезни за сърцето
Йети е вид древна бяла мечка Йети е вид древна бяла мечка
Пет изпитани техники, с които да останеш хладнокръвна в напрегнати ситуации Пет изпитани техники, с които да останеш хладнокръвна в напрегнати ситуации
Махмурлукът става по-слаб с възрастта Махмурлукът става по-слаб с възрастта
Осем причини за изневярата на мъжа  Осем причини за изневярата на мъжа 
Защо никога не избираме добрите момчета? Защо никога не избираме добрите момчета?
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби