Освен че е символ на обич и близост, целувката може да бъде и начин за предаване на някои инфекции. Една от най-познатите е инфекциозната мононуклеоза, наричана още „болестта на целувката“.

Причинител на заболяването е вирусът на Епщайн-Бар (Epstein-Barr virus, EBV). Предаването му става при близък контакт със секрети, най-често чрез слюнката. Смята се, че над 90% от възрастните хора са се срещали с вируса, като при немалка част инфекцията е протекла безсимптомно или с леки оплаквания.

Най-често инфекциозната мононуклеоза засяга юноши и млади хора, поради което до 18-20-годишна възраст повечето вече са изградили имунитет.

Заболяването се среща и при малките деца, но при тях клиничната картина обикновено е по-лека и често липсват характерните симптоми.

Началото на инфекцията нерядко наподобява грип или ангина, което може да забави поставянето на точната диагноза. Заболяването протича с висока температура – често до 39-40°C, силна отпадналост, болки в мускулите и ставите.

Един от най-характерните признаци са плътните белезникави налепи по сливиците. Именно тук се крие рискът заболяването да бъде объркано с бактериална ангина и да бъде назначено антибиотично лечение. Тъй като инфекциозната мононуклеоза е вирусно заболяване, антибиотиците не са ефективни. При приложение на препарати от групата на бета-лактамите, особено пеницилините, често се появява характерен кожен обрив, който може погрешно да бъде приет за лекарствена алергия. В подобни случаи уточняването на диагнозата изисква лабораторни изследвания и кръвна картина.

Специалистите обръщат внимание и на продължителната висока температура, която не се повлиява от обичайното лечение. Докато при повечето вирусни инфекции температурата отзвучава в рамките на седмица, а бактериалната ангина се повлиява след антибиотична терапия, при инфекциозната мононуклеоза фебрилитетът може да се задържи три-четири седмици. Това е сигнал, че е необходимо допълнително уточняване на причината.

Друг характерен белег са увеличените лимфни възли, най-често в областта на шията. Те могат да бъдат болезнени и да доведат до характерен носов говор.

При част от пациентите се наблюдава и увеличение на черния дроб и слезката. Причината е, че вирусът на Епщайн-Бар може да засегне чернодробните клетки и в отделни случаи да причини т.нар. Епщайн-Бар вирусен хепатит.

В повечето случаи инфекциозната мононуклеоза преминава без тежки усложнения. Повишено внимание е необходимо при хора с отслабена имунна система – трансплантирани пациенти, болни, преминали през химио- или лъчетерапия, както и при инфектирани с ХИВ и пациенти със СПИН.

Към момента не съществува ваксина срещу инфекциозната мононуклеоза. Най-сигурният начин за ограничаване на риска от заразяване остава спазването на добра лична хигиена, напомнят специалистите от Клиниката по инфекциозни болести на ВМА.

Коментирай »