Eдна по-различна история за обречения град Помпей: „Леговище на вълчици“ от Елоди Харпър

Историята на „вълчиците“ от прословутите бордеи на Помпей изгрява с нов глас като хроника на смелостта

Eдна по-различна история за обречения град Помпей: „Леговище на вълчици“ от Елоди Харпър

Photo credit: Издателство „Сиела”

В духа на набралите популярност модерни преразкази на древногръцката митология като въздействащите романи „Цирцея“, „Хиляда кораба“, „Итака“ и „Безмълвието на момичетата“, които завладяха милиони читатели по света и у нас, на български език излиза хитовият исторически роман „Леговище на вълчици“ от Елоди Харпър. 

Този път историята се измества по-далеч от Елада и ни запраща в Древен Рим – и то не къде да е, а из античните улици на Древен Помпей във времето преди избухването на вулкана Везувий. 

Историята на неговите прословути бордеи оживява с нов, силен и различен глас – през очите на забравените жени, на отритваните и пренебрегвани персонажи от историята. А техният разказ е изпълнен с не по-малко смелост и геройство, колкото и историите за най-кървавите битки. Чуйте го… 

Photo credit: Издателство „Сиела”

Помпей, 74 година сл.Хр.

Да бъдеш вълчица в Древен Рим е жестока съдба и Амара знае това по-добре от всекиго. Някога е била обичана дъщеря, но след смъртта на баща си и мизерията, в която семейството ѝ изпада, Амара е продадена в робство от собствената си майка. А единственото място, което може да нарече свой дом, се оказва един от бордеите на Помпей с печална слава – собственост на жесток и безмилостен господар. 

Смела и находчива, с остър ум и буен характер, младата жена е принудена да потисне мечтите си и да крие талантите си. Всички освен най-ценния – да събужда желание у мъжете. 

А те винаги са там – богаташи или политици, знатни мъже на пировете, на които ѝ е платено да присъства, или пък случайни клиенти, пожелали плътта ѝ. Едно ги обединява – нито един от тях не гледа на нея като човешко същество. 

Photo credit: Издателство „Сиела”

Амара знае, че живее с време назаем, докато красотата ѝ избледнее. Но духът ѝ съвсем не е сломен. Тя и другите вълчици от бърлогата са готови на всичко, за да получат свободата си. А тя – както всичко в Помпей – си има своята цена. 

​​В свят, управляван от безскрупулни мъже, е време вълчиците да нададат своя вой и да се освободят. Дали обаче богинята на съдбата Фортуна ще застане на тяхна страна?

Богата на исторически детайли и автентична атмосфера, „Леговище на вълчици“ на Елоди Харпър е завладяваща история за смелост и приятелство в реалност, в която да бъдеш жена изглежда като едно от най-жестоките наказания на боговете. 

Едновременно сърцераздирателен, но и вдъхновяващ, това не е разказ за потисничеството, а точно обратното – хроника на триумфа на духа и оцеляването при най-ужасяващите обстоятелства.

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Леговище на вълчици“ от Елоди Харпър

5.

Обладай робинята, щом ти се прииска: твое право е да я използваш.

Надпис на стена в Помпей

Когато се прибира, на вратата е Парис. От начина, по който стои, изпъчил хилавите си гърди и разкрачил крака, тя успява да го разпознае отдалече много преди да достигне до бордея. Радко оставят Парис да пази на входа; той е твърде слаб, за да бъде убедителен като охрана. Изглежда няколко години по-млад, отколкото е всъщност, и отчаяно се опитва да си отгледа брада, с надеждата, че Феликс най-сетне ще го освободи от задължението да проституира. Единственият човек на света, който обича Парис, е майка му Фабия, а той се отнася с нея толкова жестоко, че сърцето на Амара чак я заболява. – Феликс иска да те види – казва ѝ той, щом тя приближава. – Каза ли защо? Парис свива рамене, в опит да имитира спокойното безразличие на Трасо. Вместо това заприличва на раздразнително хлапе. Амара бързо се вмъква в публичния дом.

– Феликс е питал за мен – казва тя, подавайки вързопа с лампите на Виктория, преди другата жена да успее да отвори уста, за да я поздрави. – Дори не съм се изкъпала. А той мрази това. Така ще се ядоса!

– Вземи от моята розова вода. – Виктория кима с глава към своята стаичка и се заема да разопакова лампите. – Просто иди и си вземи. И опитай да не се тревожиш. Той много рядко иска пълно обслужване по това време на деня.

Амара открива малката бутилка в стаята на Виктория и втрива малко количество от розовия парфюм на шията си. Знае, че един от клиентите на Виктория ѝ дава различни отвари вместо бакшиш, и не иска да използва твърде много. Мисълта да се изкачи по стълбището и да види Феликс, я изнервя. Когато пристигна за първи път в Помпей, тя се чудеше защо му е да бъде с което и да било от момичетата си. Той никога не е изглеждал мотивиран от желание, какво ли остава за някое по-нежно чувство. Но след няколко седмици тя разбра. Всички те се страхуваха от него, еднакво ужасени, че може да ги повика или че изобщо не ги вика. Както всичко свързано с Феликс, и тук става дума за упражняване на контрол. Виктория влиза в стаята, пощипва бузите ѝ, за да им придаде по-добър цвят, и започва да се суети с косата ѝ.

– Ами ако е заради нещо друго? – пита Амара. – Ако ми е ядосан за нещо?

– Всичко ще бъде наред – успокоява я Виктория. – Обещавам ти. Само не го карай да те чака.

Парис вади ключовете изпод наметалото си, докато двамата стоят на улицата, и я пуска вътре.

– Отивай право в кабинета му – казва ѝ, отваря вратата пред нея и после се отдалечава, все едно да поговори с нея, е някакво ужасно бреме за натовареното му ежедневие. Изненадана, че не я викат направо в спалнята, Амара остава сама в коридора. Чуди се какво ли е намислил Феликс. Изкачва стълбището и се промъква по коридора покрай стаите, чак до самия му край. Спира и почуква леко, после внимателно отваря вратата. За своя изненада, вижда, че той вече си има компания. Понечва да се върне назад, но Феликс ѝ прави жест да остане. Клиентът се извръща, за да види кой е влязъл. Когато разбира, че го оглежда една проститутка, той потръпва.

– Ако не е удобно, аз... – подхваща той.

– Моля те, продължавай – прекъсва го Феликс, без да дава каквото и да било обяснение за присъствието на едно от момичетата си. Амара влиза тихо в стаята. – Обясняваше защо искаш да ти дам втори заем, след като още не си изплатил първия.

– Мога да ти предложа тези. – Мъжът вади чифт обеци. – Принадлежат на моята тъща. Чисто сребро, изработени са в Херкулан.

Феликс взима обеците и ги оглежда набързо, преди да ги постави на писалището си.

– Стигат да покрият стария ти дълг. Но какво ще правим с новия?

– Те струват много повече от стария ми дълг! – започва да протестира мъжът. – Могат да покрият поне половината от стойността и на новия заем! – Покриват стария ти дълг, но не и лихвите по него.

– Моля те, Феликс. – Мъжът снижава глас. – Бъди разумен, моля те. Щом пратката пристигне, ще мога да ти донеса още пари. Просто ми дай малко отсрочка. Знаеш, че винаги ти се изплащам.

Феликс въздиша като разочарован баща.

– Целер, с теб въртим бизнес от толкова много години, а ти все така продължаваш да ме мислиш за глупак. – Посочва към обеците. – Салвия ще си ги иска обратно, нали? – Целер мълчи. – Представям си също така какъв шок ще бъде за родителите на жена ти, ако моите хора се появят неканени в магазина им за платове и си вземат онова, което ми дължиш, в метри коприна.

– Феликс, умолявам те, не го прави, знаеш, че аз...

– Ще ти дам десет денария – казва Феликс. – Докато доставката ти пристигне. После, ако не закъсняваш със старите плащания, можем да говорим за втори заем.

– Но това не покрива обеците.

– Тези – Феликс взима бижутата и ги размахва под носа на мъжа – са гаранция за първия ти заем. Десетте денария, които ти предлагам, са просто израз на щедрост от моя страна. Получаваш или тях, или нищо.

Амара наблюдава, докато Целер подписва ново споразумение, надрасквайки името си върху восъчна табличка. Феликс изглежда отегчен. Когато Целер приключва, Феликс слага табличката настрана и вади парите от чекмеджето си. Целер му благодари с немощен глас. Когато минава покрай Амара, лицето му е поаленяло от преживяното унижение.

Феликс и Амара остават сами. Той прибира разписката на Целер и продължава да не ѝ обръща внимание още няколко минути, докато се занимава с нещо на писалището си. Тя е достатъчно умна да не го заговаря.

– Вчера те попитах какво се случи в термите – най-после проговаря той и вдига очи. – Не съм търсил съвет от теб. Какво те накара да го дадеш?

Тонът му е същият, както когато говори с Целер. Лицето му не издава нищо.

– Вероятно съм разбрала погрешно какво ме питаш – отвръща тя.

– Напротив – отбива той лъжата ѝ с махване на ръка. – А после ми предложи да сключа сделка с Вибо – мъжа, когото всяка курва в Помпей ненавижда. Защо?

– Вибо единствен може да ни даде достъп до частните терми – отвръща Амара, опитвайки се лицето ѝ да не изразява нищо точно както неговото. – Там ще можем да печелим повече пари. Мъжете са по-богати.

– Значи ти се иска да посмучеш от високопоставените пишки, така ли? – разсмива се Феликс. Знае, че не бива да отвръща на сарказма му. – Каква безкористна пачавра си само. Не мога да повярвам, че просто искаш да ме направиш по-богат. – Той поглежда към сребърните обеци, които още стоят върху писалището. – Нали не си мислиш, че тези допълнителни пари ще са за теб? Не си толкова умна, колкото изглеждаш, ако си въобразяваш, че ще си деля печалбите с теб. – Феликс заговорнически ѝ махва да се приближи.

– Кажи ми за какво беше всичко това?

– Не зная – предпазливо отвръща Амара.

– Хайде де – насърчава я Феликс. – Няма да се ядосам. Питам, защото ми е любопитно. Затова по-добре ми кажи.

Амара започва да кърши ръце, все още несигурна какво да отговори. Досега не са водили подобен разговор. Повечето пъти, когато вижда Феликс, той изобщо не говори. Освен, разбира се, когато след акта ѝ казва колко зле се е представила и че едва ли има мъж, който би платил пари за това. Макар да го ненавижда, явното му презрение я наранява. Боли я от начина, по който я докосва, сякаш е едно нищо. А сега я гледа в очите, все едно е заинтересуван от нея, все едно смята мнението ѝ за важно. Инстинктите ѝ подсказват, че той просто я разиграва, но в същото време отчаяно иска това да е истина. Вероятно може да му повлияе някак.

– Защо ме купи? – пита го тя. – Бях продадена за наложница. Образована съм, умея да свиря на лира. Знам, че това ти е струвало допълнително. Защо, ако не си искал тези ми умения за себе си? Що за инвестиция съм аз за теб, ако ще прекарам остатъка от живота си в килиите на долния етаж? – Амара се сеща за Галий и за самоуверения начин, по който стои, докато събира таксата от клиентелата на входа. Опитва да се изправи така, че да изглежда мъничко по-висока. – Ако ми позволиш, мога да ти изкарвам много повече пари от сега.

Няколко непоносимо дълги минути Феликс не продумва нищо. Амара чака, а страхът, който се опитва да потисне, бавно започва да нараства в настъпилата тишина.

– Защо те купих ли? – Обхванал брадичка с ръце, той се облакътява на масата. Приятелски жест, почти като при разговор между равни. – Не беше, защото имаш великолепни цици – да бъдем честни, и двамата сме виждали по-хубави. Не бях поразен и от красотата ти. – Той млъква за момент, за да попие тя думите му, докато погледът му шари нагоре-надолу по нея. – Не беше кой знае колко по-хубава от останалите момичета, застанали голи в редица. Не си като Дидо. – Феликс я гледа право в очите. – Но от мига, в който те видях, не можех да сваля поглед от теб. Изложена за продан като обикновена курва, а излъчването и държанието ти бяха като на божествената Диана. Сякаш ей сега ще призовеш хрътките си, за да разкъсат всеки мъж, който се е осмелил да те види гола.

Феликс се изправя иззад писалището. Амара го наблюдава как идва към нея и си налага да остане неподвижна, въпреки желанието си да се отдръпне. Той се приближава твърде много до нея и леко обвива ръце около врата ѝ.

– И ти би го направила, нали? Би ги разкъсала на парчета...

Photo credit: Издателство „Сиела”

Коментирай »
Препоръчваме още
Кюфтета от тиквички – вкусни и лесни за приготвяне Кюфтета от тиквички – вкусни и лесни за приготвяне
„Вилма Хахова и миниатюрните пирати“ – абсурдно приключение с изящен хумор (предложение за четене) „Вилма Хахова и миниатюрните пирати“ – абсурдно приключение с изящен хумор (предложение за четене)
10 хитри трика, които всяка жена трябва да знае (ВИДЕО) 10 хитри трика, които всяка жена трябва да знае (ВИДЕО)
Може ли тампонът да се изгуби в мен? Може ли тампонът да се изгуби в мен?
Tревожен феномен: Превърнали сме океаните в "бомба със закъснител" Tревожен феномен: Превърнали сме океаните в "бомба със закъснител"
Сексът и зодиите: Какво те прави толкова добра в леглото... според хороскопа Сексът и зодиите: Какво те прави толкова добра в леглото... според хороскопа
Мобилният телефон през 1938 Мобилният телефон през 1938
Седмица на любовните песни: When A Man Loves A Woman - Michael Bolton Седмица на любовните песни: When A Man Loves A Woman - Michael Bolton
Опасните нитрати: В кои храни се съдържат, кога са вредни и как да намалим риска   Опасните нитрати: В кои храни се съдържат, кога са вредни и как да намалим риска  
Най-демоничната любовна история на английската литература (предложение за четене) Най-демоничната любовна история на английската литература (предложение за четене)
6 промени, които настъпват в живота на всеки родител 6 промени, които настъпват в живота на всеки родител
ТЕСТ: Какъв е цветът на твоята аура днес? ТЕСТ: Какъв е цветът на твоята аура днес?
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби