От междуредията на журналистиката до алгоритмите на изкуствения интелект – Георги Караманев е човекът, който оставя зад гърба си дългогодишната кариера и детска мечта, за да се впусне в ритъма на програмирането. Но не задълго, защото намира как да съчетае старата и новата си професия. Перфектната симбиоза на тези му две поприща се оказва разказването на „Дигитални истории“.

 По време на нова дигитална революция в световен мащаб, стартиралият като сайт проект на Караманев прераства в блестящ сборник с 32 разказа, които обясняват на достъпен език наглед мистериозния и сложен свят на технологиите.

Кой си ти, ChatGpt? Уловиха ли ни окончателно технологиите в мрежите си? И накъде ще ни отведат те?

Георги Караманев разглежда възможностите изкуственият интелект да създава изкуство или да предвижда престъпления; обяснява защо фалшивите новини се разпространяват много по-бързо от реалните, как може да предотвратим това и изследва ролята на социалните мрежи в живота ни. Освен това се спира на въпроси като – ще вярва ли бъдещият ИИ, или ще иска да бъде Бог, какво ще се случи, когато той започне да прилича на човек и ще имаме ли нужда от една Сара Конър, за да избегнем сблъсъка с терминатор и Апокалипсиса?

От съдбата на строителите на съвременния интернет до погледа към евентуалната безкрайност за човечеството – събраните в тази книга текстове ще ви отведат навътре в мрежата, където сред редиците от нули и единици човешките действия имат крайната дума как ще изглежда светът от утре.

Написани с невероятно чувство за хумор, любопитни и все пак задълбочени, тези 32 „Дигитални истории“ са началото на дълъг и почти необятен разговор за бъдещето, което сякаш пристигна с взлом в ежедневието ни и което обаче тепърва ще трябва да осмислим и пренаредим.

Из „Дигитални истории“ от Георги Караманев, откъс от книгата

1.5. Краят на свободата

Знам какво си мислите!

Разбира се, нищо подобно, идея нямам какво ви се върти в главата. Оказва се обаче, че това реторично твърдение неусетно се превръща в самата истина.

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.

„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на 2023-та.

Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен?

Изтичане на мозъци

Звучи доста примамливо. Само си помисляш какво ти се хапва за вечеря, умното устройство „чува“ и се погрижва ястието да те чака у дома. Докато караш, то следи тонуса ти и в момента, когато задремеш, спира колата. „Прочита“ настроението ти и веднага приготвя според него фийда на любимата социална мрежа. Накрая подбира и най-точния сериал, удобството е осигурено.

Дадена новина те натоварва? О, нищо подобно няма да видиш повече. Някой се готви да те ограби? Няма как да стане, неговото устройство веднага е предало където трябва.

Дотук добре. Но какво ще се случи, ако работодателят или пък партньорът ти в живота получи достъп до всичките ти мисли? На пръв поглед това са сюжети от научната фантастика, които обаче тихичко излизат от нея, нахлуват в действителността и много скоро ще трябва да им търсим отговори.

Хакери на човешките души

„Със сигурност ще се изненадате да научите, че бъдещето вече пристигна“, каза в своята реч в Давос Нита Фарахани. „Благодарение на изкуствения интелект вече е възможно да декодираме мозъчната активност по начини, които никога не сме подозирали, че са възможни. Всичко, което мислите, всичко, което чувствате, се превръща просто в данни, огромни масиви от данни, които могат да бъдат декодирани от изкуствения интелект.“

Думите ѝ отекнаха на форума на най-богатите, където се събират световните лидери, за да обсъдят бъдещето. Тя не насочва погледите към темата за първи път, изследователката отдавна опитва да привлече вниманието към този рядко обсъждан въпрос. Както го нарича самата Фарахани, „битката за мозъка“.

Тя не е случаен човек, знае какво говори и доказателство не е само фактът, че е поканена да говори именно в Давос. Нита Фарахани работи в университета „Дюк“, професор е по право и по философия. Бакалавърската ѝ степен е по биология, има магистратура по биотехнологии. А основната ѝ тема на работа са етичните страни на технологиите, особено ще се отнася до тези, свързани с бъдещето ни като вид. От 2010-а до 2017-а е част от Съвета по биоетика, създаден от тогавашния американски президент Обама.

Мисля, следователно съществувам

Наистина ли мозъкът ни, най-сложният орган, извел ни на гребена на еволюцията, се оказва толкова лесен за „прочитане“? Никак даже. Не можем все още да обясним нито начина, по който работи, нито да го уподобим, колкото и да наричаме новите технологии „изкуствен интелект“. Оказва се обаче, че не е чак толкова трудно да улавяме и да декодираме част от сигналите, свързани с начина, по който той обработва информацията.

Първият вариант е ясен. Макар напоследък да не попада толкова често в светлината на прожекторите, мозъчно-компютърният интерфейс е направлението, чрез което ще се свържем с компютрите най-буквално – чрез чип, имплантиран в мозъка.

Най-популярната разработка е проектът „Неуралинк“, чрез който Илон Мъск е убеден, че ще постигне дългоочаквания пробив. И дори вече има разрешение за първите експерименти с хора… Само че Мъск, както изглежда, напоследък е твърде зает с модерирането на Twitter и с работата си по това да спре разработките на ИИ и няма време да се съсредоточи върху чипирането. Или пък просто начинанието се оказа прекалено сложно?