Бъдни вечер е един от най-почитаните зимни празници. Нарича се още „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Мали Божич“, „Бадни Вечер“. Това е най-очакваният празник, защото тогава се събират най-близките и чрез магията на обреда по вербален и ритуален начин превръщаме обикновеното в магическо и сакрално. Това разказва в интервю за Venera.bg етнологът Веска Спасова – главен асистент към Регионален исторически музей – Кюстендил.

Святото тайнство на вечерта се състои в празничната трапеза, около която се събира цялото семейство. Обръщаме се към това могъщество на вселената именно чрез ритуала и чрез наричането за плодородие, за здраве, за късмет, за неща, които всички ние искаме да бъдат в дома ни, в душата ни, посочва още етнологът. Тя разкрива – Бъдни вечер е един магически момент, за да бъде по-истински, всичко трябва да дойде от душата на домакинята и на семейството.

Веска Спасова разказва подробно за традицията и ритуалността на Бъдни вечер.

Казаното или направеното с определена символика в тази свещена вечер носи значението на молитва – молитва за плодородие, за здраве, за семейно щастие.

Знае се, че ястията на трапезата са постни и трябва да бъдат нечетен брой. Трябва да има от всичко, за да може символично по този начин да си пожелаем това изобилие, с което да посрещнем новата година – боб, зелеви сарми, тук, в Кюстендилско правят и зелници, те са с различна плънка, орехи, ошав, казва още Спасова.

Задължителните елементи от трапезата на Бъдни вечер:  

• Чесън – и като храна, и като символика е хубаво да има чесън на трапезата, за да предпазва. Знаем, че чесънът пази от всяко зло, посочва специалистът.
• Мед – на трапезата трябва да присъства и чинийка мед, за да ни бъде сладък животът.
• Сол – едно от първите неща, които е хубаво да се сложи на празничната трапеза, е солта, защото тя гони лошото, дори се казва, че със сол не могат да се правят някакви негативни въздействия, подчертава етнологът.
• Дрян – на трапезата присъства и дрян или зелена клонка, което е символ на здраве и дълъг живот.
• Плодове – плодовете също са неизменна част от празничната трапеза, защото те са символ на изобилие.

Обредните хлябове

Много важен момент са обредните хлябове, казва Спасова. По думите ѝ хлябът или въобще обредната пита присъства във всеки един важен момент за човека и във всеки един празник – дали ще бъде календарен, семеен, църковен, хлябът е там и върху него човек пресъздава това, което желае. „Хлябът е символ на този вечен кръговрат в природата  - умирането и съживяването“, допълва специалистът.

Бъдникът

Бъдникът, който се украсява на Бъдни вечер, има различни наименования – овчарник, вечерник, Богова пита. Той се украсява с различни тестени фигурки, които символизират стопанската дейност на семейството – може да са орачи, волове, куче, бъчва, житни снопи –фантазията и желанието на домакинята позволяват да се нанесе тази символика, разказва Спасова.

Самото свещенство на замесването на питата също има няколко етапа – брашното се пресява три пъти, хубаво е да замеси първо някой, който е с живи родители, след това жената, която ще меси, да продължи, като се прекръства, измива си преди това ръцете и нарича върху питата.

Пита с паричка

Другата питка, която присъства на Бъдни вечер, е питката с паричката. На места освен паричка се слагат и други символични елементи:

• бобче за плодородие
• копче за занаята
• сламка или клечка
• дренче за здраве

Другият основен момент е подготвянето на бъдника или прекадника от дъбово дърво. Огънят трябва да гори през цялата нощ.  

Празничната вечеря

Спасова разказва и за етапите, по които протича празничната вечеря. Тя започва с прекадяването на дома. Прекадяват се всички помещения, за да може домът да се пречисти и да се прогонят негативните енергии и злите духове. Запалва се свещичка, която е забодена върху бъдника. Тази свещичка може да се пази през годината и да се пали в определени моменти.  

Разчупването на питката

Най-дългоочакваният момент е самото разчупването и на бъдника, и на питката. Обредно задължение е на най-възрастния вкъщи да разчупи питата с паричката. Оставя се парче на Бога, на света Богородица, на къщата, на животните и на всеки член от семейството по възрастова йерархия. На когото се падне паричката и другите късметчета ще бъде здрав, ще има късмет през цялата нова година, казва етнологът.  

В някои селища преди разчупването парчето от питката, което е наречено на Бога, се изнася на терасата или на двора и се подканя заедно с чаша с вино „Ела, Боже, да вечеряме!“ На места носят цялата питка със запалената свещ.

Веска Спасова отговаря и на един интригуващ въпрос, който мнозина си задават:

Какво да правим с парчетата от питката, наречени за Бог или Богородица?

Последните разпитвания на възрастни баби разкриват, че според традицията парчетата, които са наречени за Бога или Богородица, може да се изядат на самата трапеза вечерта от членовете на семейството. Другият вариант е парчето да се остави пред иконата и на голям празник да се нарони и да се разпръсне за птички и животни. „Вариантът с изяждането на парчето от близките също е добър, защото всеки си изяжда късмета и късмета на Бог или Богородичка, който е да пази дома“, допълва Веска Спасова.

Обичаят повелява още трапезата да не се прибира до сутринта. Всичко, което е на трапезата се оставя – вярва се, че починалите идват да вечерят и да помогнат за благополучието на своите близки и на живите.

На Бъдни вечер особено значение имат и гаданията, които се правят за изобилие, за плодородие и за здраве. Един такъв момент е разчупването на ореха. Всеки трябва да си вземе орехче и ако ядката е цяла, той ще бъде здрав и късметлия през годината. По-назад във времето на Бъдни вечер девойките са гадаели за женитба, разказва етнологът.  

Стигаме до другия важен момент – след полунощ тръгват коледарите и до сутринта носят добрата вест за Рождество Христово. Те посещават домовете с коледни песни и благословии, докосват с гегата земята си, за да я оплодят ритуално и през пролетта тя да даде своя плод. За да стане тази магия, момите пък закичват коледарските гиги с кравайчета. „Вярва се, че където влязат коледари, там идва доброто и берекетът“, казва още специалистът.  

Обикновено Коледа се празнува три дни, разказва Спасова и допълва – тук, в Кюстендилско, на първия ден от Божич взимат от сламата, която е била под трапезата и се отива при онези плодни дръвчета, които са по-слабо раждали през годината, символично се заплашват, че ще бъдат отсечени и се наричат благословии.

На финала етнологът обобщава, че всички ритуали за Бъдни вечер представляват един свещен момент и когато всичко се прави с вярата на участващите в ритуала, той наистина е магия. „В този напрегнат, динамичен, технологичен свят мисля, че всички имаме нужда от такава малка частица от подобна ритуалност и духовност, за да може да се заредим и да си пожелаем да вярваме в нещо. Човек трябва да вярва, да има своя вселена, а и да върви напред“, заключва Спасова. И си пожелава мирна година и много здраве: „Всичко друго е според същността, мечтите и желанията на всеки човек“.

Коментирай »