Свикнали сме да приемаме комарите като една от най-досадните части на лятото. Ухапване, зачервяване, сърбеж и след ден-два обикновено всичко е забравено. Но понякога тези малки насекоми могат да бъдат преносители на заболявания като малария, денга, жълта треска, Зика и Западнонилска треска. А с по-високите температури, по-дългите лета и все по-честите пътувания някои инфекции, които доскоро свързвахме единствено с далечни и екзотични дестинации, вече се срещат и в Европа.

Тигровият комар например отдавна не е непознат и за България. Но означава ли присъствието му, че трябва да се тревожим? Кои комари всъщност могат да пренасят инфекции, какъв е рискът у нас и кога едно обикновено ухапване заслужава повече внимание? 

Д-р Анелия Зашева, специалист по инфекциозни болести в клиника „Инфекциозни болести“ на Военномедицинска академия (ВМА), разяснява какво е важно да знаем и как можем да се предпазим..

➡️ На 20 август 1897 г. британският лекар сър Роналд Рос доказва ролята на комарите от рода Anopheles в предаването на маларията. Неговото откритие променя разбирането за заболяването и поставя основите на съвременните мерки за контрол на комарите и предотвратяване на редица инфекции.

➡️ Женските комари са тези, които хапят хората и животните, тъй като имат нужда от вещества от кръвта за образуването на яйцата. Мъжките комари се хранят с нектар и други растителни сокове и са безопасни.

При ухапването женският комар отделя малко количество слюнка, която предизвиква познатата локална реакция – зачервяване, подуване и сърбеж. Ако преди това комарът се е заразил с определен вирус или паразит, той може да бъде предаден при следващо ухапване. Важно е да се отбележи, че не всеки комар е заразен и не всяко ухапване носи риск от инфекциозно заболяване.

➡️ Различните видове комари могат да пренасят различни причинители, а за възникването на местно разпространение са необходими няколко фактора – подходящ вид комар, наличие на причинителя и благоприятни условия за неговото развитие.

Сред най-познатите инфекции, предавани чрез комари, са маларията, денга, жълтата треска, чикунгуня, инфекцията с вируса Зика, Западнонилската треска и японският енцефалит. В България маларията е ерадикирана през 1965 г., а ендемични случаи в страната има на Западнонилска треска. Комарите от рода Anopheles пренасят малария, тези от рода Aedes могат да разпространяват денга, чикунгуня, Зика и жълта треска, а някои видове Culex участват в предаването на вируса на Западен Нил.

Комаропреносимите заболявания продължават да бъдат сериозен глобален здравен проблем. Според данни на Световната здравна организация през 2024 г. в световен мащаб са регистрирани около 282 милиона случая на малария и 610 000 смъртни случая, като най-тежко засегнат остава Африканският регион.

„Инфекции като денга и чикунгуня вече не са свързани единствено с далечни пътувания, тъй като в някои европейски държави се наблюдават и местни случаи на заболяването“, посочва д-р Зашева.

По думите ѝ това се дължи на по-високите температури, по-дългите летни сезони, последвани от по-меки зими, промените във валежите, международната търговия и засилената мобилност на хората.

➡️ Азиатският тигров комар – Aedes albopictus – вече има установени популации в редица европейски държави, включително България. Той се разпознава по характерното черно-бяло оцветяване и е активен предимно през деня. Видът може да участва в предаването на вирусите на денга, чикунгуня и Зика.

Наличието му обаче не означава автоматично, че тези заболявания се разпространяват масово у нас. За местно предаване е необходимо вирусът да бъде внесен, например от заразен пътник, да има достатъчно подходящи комари и климатичните условия да позволяват развитието на причинителя в тях.

➡️ В Европа по-голямо значение има вирусът на Западен Нил, който циркулира между птици и комари и периодично причинява заболявания при хора. Около 80% от инфектираните нямат симптоми, а приблизително 20% развиват температура, главоболие, отпадналост и болки в тялото. При по-малко от 1% може да се развие тежко засягане на нервната система, като рискът е по-висок при възрастни хора, лица с отслабена имунна система и хора с придружаващи заболявания.

❗❗❗️Според специалистите ограничаването на местата, в които комарите се размножават, остава една от най-ефективните мерки за профилактика.

За да намалим риска от ухапвания, е препоръчително:

• да изпразваме и почистваме поне веднъж седмично съдове, в които се задържа вода;
• да покриваме плътно съдовете за съхранение на вода;
• да използваме мрежи на прозорците и вратите;
• при необходимост да използваме репеленти;
•  да носим дрехи с дълги ръкави и крачоли в райони с много комари;
• преди пътуване до рискови райони да потърсим лекарска консултация относно ваксини и профилактика.

⚠️В повечето случаи ухапването причинява само краткотраен сърбеж и зачервяване. Медицинска помощ трябва да се потърси при поява на висока температура, силно главоболие, обрив, мускулни или ставни болки, повръщане, скованост на врата, обърканост или необичайна слабост, особено след скорошно пътуване в чужбина.

💡„Информираността и навременната профилактика са най-доброто средство за защита срещу заболяванията, предавани чрез комари“, подчертава д-р Анелия Зашева.

Коментирай »