На 29 август Църквата възпоменава отсичането на главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител. На този ден се почита и преп. Анастасий Струмишки.

Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител

Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, разказва Българската патриаршия. Прославя го и на другия ден след празника Богоявление, а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.

Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа, разказва pravoslavieto.com. Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност.

Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да ѝ даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя поискала главата на св. Йоан Кръстител, който и бил обезглавен.

На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Народните поверия за 29 август

Денят на отсичането на главата на светеца се свързва с редица народни поверия. От pravoslavenhram.com опровергават някои от тях.

В народния календар празникът се нарича Секновение, защото се вярва, че на този ден се сече лятото – секат се денят и нощта, тоест стават равни.

Смята се, че на Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не трябва да се къпе в реките и не трябва да се върши никаква работа. Спазва се и строг пост.

По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранено да се пие червено вино и да се консумират червени плодове и зеленчуци - домати, чушки, черно грозде, диня и други. 

В Църковния Устав (Типика) Българската православна църква е постановила следните степени на пост:

На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели - само хляб и вода.

В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август.

На 29 август се спазва строг пост, а ако се падне събота или неделя се разрешава "елей (олио) и вино", се казва в Църковния устав на Българската православна църква. Никъде няма забрана да се консумират червени на цвят плодове и зеленчуци, се казва още в публикацията. Това в крайна сметка довежда до разцвет на най-примитивните форми на религиозното чувство - суеверни представи ( суеверие-празна вяра) и езически поверия. Този факт свидетелства за непознаване или умишлено пренебрегване същността на днешния празник, отдалечаване от Бога и учението на Православната църква, казва още pravoslavenhram.com.

Св. мъченик Анастасий (Спас) Струмишки

Спас (Анастасий) бил роден около 1774 г. в село Радовиш (дн. Радовищ), Струмишка епархия, в Македония. Когато станал 20-годишен, потърсил препитание в Солун - станал помощник на един майстор-оръжейник.

Веднъж при опит за незаконно изнасяне на няколко турски носии Спас, който бил облечен като турчин, влязъл в спор с митническите чиновници. Последните го накарали да направи "салават" (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да докаже, че е мюсюлманин.

Младежът устоял на мнобройни увещания и всички мъчения и не се отрекъл от вярата си. Тогава моллата наредил да го обесят вън от градската стена, до така наречената "Нова порта". На път към лобното си място, изнемощелият от изтезанията Спас (Анастасий) паднал и предал Богу дух на 8 август 1794 г.

Скоро след кончината му преподобният Никодим Агиорит написал житието му, като поставил паметта му на 8 август. Не е известно защо архиепископ Филарет Черниговски в книгата си "Святые южных славян" и в българския православен календар мъченик Анастасий (Спас) Струмишки бил отбелязан на 29 август.

Имен ден

Днес имен ден празнуват всички с имената Атанас, Анастасия, Ася, Асен, Сиян, Сийка, Сия, Таско, Тана и други производни. Хората с тези имена могат да празнуват имен ден и на 22 декември – св. Анастасия.

Коментирай »