Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари, разказва Pravoslavieto.com.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна.  

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.  

Тодоровден в народните поверия

В българската народна култура двата християнски култа към Св. вмчк Теодор Стратилат (8 февруари) и Св. вмчк Теодор Тирон (17 февруари) се обединяват в общия култ към Свети Тодор. Българите не почитат дните на двамата светци, а празнуват Тодоровден в събота след великденските Сирни заговезни, разказват от Българска етнография. Датата е подвижна и се определя съобразно лунния календар, по който се чества Великден. Народната представа за преломен момент е свързана с поверието, че „на този ден светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бога да го моли за лято”. Във Видинско казват, че „от Тодоровден денят започва да расте колкото пуснат плуг” или „дойде ли Тодоровден, дошло е лятото”.

Тодоровата седмица се смята за хаталия (лоша и опасна). Наричат я глуха, черна, празна, нечиста. В събота българите празнуват т.нар. Конски Великден. Това название е свързано с представата за св. Тодор като покровител на конете. В иконографията той се изобразява като ездач на бял кон. В народната митология той възсяда всеки, който е излязъл след залез слънце или е работил през неговата седмица. Сутринта рано жените стават и се измиват, обличат си нови, чисти дрехи. Всяка от тях замесва тесто и пече обредни хлябове, наричани кончета, кунчета, пърмачета, които са с формата на конче или конско копито. И днес в много краища на страната на този ден жените строго спазват най-различни забрани – не перат, не шият, не предат и не тачат. Днес не се носят и бели дрехи. Но най-строго се спазва половото табу, защото заченатото или роденото през Тодоровата седмица дете притежава свръхестествени качества – то може да се превръща приживе и след смъртта си във вампир, върколак или караконджол.

Честването на св. Тодор е свързано и с различни магически практики, отнасящи се към косите. На Тодоровден жените за първи път от цялата седмица имат право да измият косите си. Същия ден се подстригват за първи път и косите на малките деца, за да растат дълги, здрави и красиви. 

Имен ден

Днес имен ден празнуват Тодор (означава Божи дар), Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божана, Божо, Дарина, Даринка, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Доротея и останалите производни.