Непреходните „Приказки на Шарл Перо“, които от векове омагьосват и малки, и големи, излизат точно за коледните празници в богато илюстрирано издание. Най-новото попълнение в каталога на издателство „Апостроф“ представя автентичните народни текстове, които френският писател адаптира за деца и към тях включва поука в поетична форма.

Преводът на български език е дело на Силвия Колева, която в края на книгата обяснява защо е необходимо съхранението на тези истории, изследващи всеобщите теми за любовта, морала и триумфа на доброто над злото.

Шарл Перо е писател, поет и фолклорист, известен най-вече със сборника „Приказките на майка ми Гъската“. След като завършва право, французинът става висш служител в двора на Луи XIV. Сред произведенията му попадат галантни дворцови стихове, оди, алегорични поеми и басни. Той е поддръжник на таланта на съвременните писатели и печели прочутия спор между Древните и Модерните. Благодарение на Перо приказките стават част от световната литературна съкровищница.

Настоящото издание включва първоначалния подбор от приказки, който писателят прави, като сред тях попадат „Спящата красавица“, „Червената шапчица“, „Синята брада“, „Котаракът в чизми“, „Вълшебства“, „Пепеляшка“, „Рике с перчема“ и „Малечко-палечко“.

Принцове или принцеси, човекоядци или феи, слуги или мелничари, котки или деца – героите в тези истории живеят в един вълшебен свят, който продължава да вдъхновява поколения читатели и разказвачи, сред които самите Братя Грим и Ханс Кристиан Андерсен.

„Поуките, които Шарл Перо е добавил към всяка приказка, са наивни и изглежда съдържат скучни разсъждения, но това е само на пръв поглед“, споделя Силвия Колева. „Нима животът не е поредица от трудности, с които можем да се справим лесно, ако проявим мъничко разум? Перо не е суховат моралист и цели не само да развлича, но и да се погрижи за доброто възпитание на децата: стреми се да ги предпази от злини, от наглед невинни пороци, да ги научи да бъдат смели, да се борят било с нечия помощ, било сами, с ум и съобразителност. Поуките не са непременно нравоучения. В тях често има философски обобщения, житейски истини и мъдрости.“