Съвременните сортове ябълки продължават да еволюират благодарение на постоянния обмен на гени с дивите си предци, а не са „завършен продукт" на селекцията, пише Физ.орг.

До това заключение са стигнали учени от Нюйоркския университет в Абу Даби, които са анализирали генетични данни за култивирани и диви ябълкови дървета. 

Изследването, публикувано в сп. „Кърънт байолъджи", показа, че ДНК-то на съвременните ябълки пази следи от многократно кръстосване с диви дървета от Европа, Централна Азия и Кавказ. Този процес е протичал в продължение на векове, когато култивираните ябълкови дървета са се разпространявали в различни региони и са обменяли гени с местни видове.

Най-близките предци на повечето сортове остават видът Malus sieversii, който произхожда от Казахстан, и ориенталската ябълка Malus orientalis. По-късно към тяхната генетика са се добавили елементи от киселицата (дива ябълка) Malus sylvestris. Вместо замяна на изходната линия се е осъществявало наслагване на полезни характеристики - от устойчивост на болести до промени във вкуса и времето на зреене.

Учените отбелязват, че този обмен на гени (генен поток) се е формирал благодарение на преноса на прашец между дърветата. В резултат на това потомството е получавало смесен набор от гени, който е можел да подобри адаптацията на растенията към новите условия.

Анализът показа също така различия между видовете ябълки. Десертните сортове са по-строго селектирани от човека, тъй като при тях са изразени характеристики, важни за вкуса, външния вид и съхранението. В същото време ябълките за сайдер са запазили по-голямо генетично разнообразие, включително участъци от ДНК на диви видове, свързани например с текстурата на плодовете.

Учените са установили още, че култивираните ябълки имат по-малко вредни мутации, отколкото дивите. Това може да се обясни с факта, че хората в продължение на поколения са подбирали най-жизнеспособните дървета, както и с това, че потокът на гени от дивата природа е правил по-редки неблагоприятните изменения.

Изследователите отбелязват, че дивите ябълкови гори остават важен генетичен ресурс. Те могат да съдържат характеристики, необходими за приспособяване към климатичните промени, нови болести и вредители. Въпреки това ключови видове като Malus sieversii вече са изправени пред загуба на местообитания.

Според авторите на изследването бъдещето на овощарството до голяма степен зависи от опазването на дивите родственици на ябълката. Именно те могат да се превърнат в източник на нови свойства, които могат да подобрят сортовете в условията на променящия се климат.

Коментирай »