снимка: GregoryBurgesss от Pixabay 

Макар лятото да е към своя край, пред вас е поредният горещ уикенд, през който синоптиците ви съветват да останете у дома си. А вие мечтаете да бъдете на някое прохладно място, но на хоризонта няма и бледа възможност за това.

Или пък има? Ами ако някой ви отвлече? Не бързайте със скептицизма и смеха, а за момент позволете на тази мисъл да се прокрадне в главата ви.

Трябва да отбележим, че следващите редове нямат нищо общо с отвличането като престъпление, има се предвид „отмъкването” от ежедневието, скуката, стреса. Успях ли да предизвикам макар и нищожно желание това да се случи с вас? Ако е така, то позволете на подходящия човек да го направи и се насладете на момента.

Нека сега забравим за този вариант и се върнем в реалността. Въпреки предписанията на метеоролозите и „чудните” 40 °C вие излизате навън за една „пустинна” разходка.

Жегата ви е изтощила до немай-къде, тялото ви прегрява, мислите ви намаляват лавинообразно, но алтернативата да си останете у дома, да лежите в леглото и да гледате телевизия, не е приемлива за вас, затова на инат продължавате разходката си. Силите ви са вече на привършване и сте на крачка да се откажете от битката с горещината.

И ето, че най-неочаквано се появява вашият спасител. Приятел ви се обажда по телефона, за да ви попита къде сте и какво правите в момента. Отговаряте кратко, а той ви казва, че е при вас след пет минути. След пристигането си ви кани да се качите в колата му.

На въпроса къде отивате той отвръща, че не знае още. Учудена се съгласявате и потегляте в неизвестна посока. След кратко мълчание приятелят ви ви съобщава, че ако все още не сте разбрали, сте отвлечени. Не може да повярвате на ушите си, нали? Е, за всичко си има първи път.

А чувството, което изпитвате в този момент е несравнимо. Вятърът разпилява косите ви, усещате мириса на предстоящо приключение, а усмивката не слиза от лицето ви.  В движение решавате къде ще прекарате остатъка от деня си. Може би на рекичката до вас, в някой парк или на някоя полянка извън града. Там намирате така жадуваните хлад и тишина. А най-прекрасното от всичко е, че споделяте мига с любим човек.

Времето минава неусетно, слънцето отдавна е престанало да ви мори и ето, че се връщате в града. Заредени и отпочинали, без никакви грижи в душата, си мислите каква късметлийка сте, че похитителят ви е избрал да отвлече именно вас.

Коментирай >