Летните месеци са свързани с по-чести пътувания, посещения на плажове и басейни, повишена физическа активност и продължително излагане на високи температури. Макар че тези фактори сами по себе си не причиняват вагинални инфекции, те могат да нарушат естествения баланс на вагиналната среда и да създадат условия за развитие на различни инфекциозни състояния.

Какво е вагинизъм и как да се справим с него?

Продължителното носене на мокър бански костюм, повишеното изпотяване, използването на тесни синтетични дрехи и промените в локалната влажност и температура могат да благоприятстват размножаването на определени микроорганизми.

Разпространено е погрешното схващане, че къпането в морето или басейна е пряка причина за вагинални инфекции. Всъщност водата не е основният причинител. Много по-голямо значение имат промените в локалната среда и нарушенията във вагиналния микробиом, които улесняват развитието на условно патогенни микроорганизми или увеличават риска от предаване на инфекции по полов път.

Кой разреши на нераждала жена да носи тампон?! 

Оплаквания като необичайно вагинално течение, сърбеж, парене, неприятна миризма или дискомфорт не трябва да се подценяват, тъй като могат да бъдат проява на различни заболявания с близка клинична картина, но изискващи различен терапевтичен подход, коментира старши лейтенант д-р Джансел Ибрям, асистент в Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА.

Вагиналният микробиом - естествената защита на влагалището

Влагалището представлява сложна екосистема, в която различни микроорганизми съществуват в динамично равновесие. Съвкупността от тези микроорганизми формира вагиналния микробиом, който има съществена роля за поддържането на физиологичната вагинална среда и локалната защита срещу патогенни микроорганизми.

При здрави жени в репродуктивна възраст микробиомът се доминира от бактерии от род Lactobacillus, които разграждат гликогена до млечна киселина и поддържат кисело вагинално pH (обикновено между 3,8 и 4,5). Освен млечна киселина, някои щамове продуцират водороден пероксид и бактериоцини, които ограничават размножаването на потенциално патогенни микроорганизми.

Съставът на вагиналния микробиом е динамичен и се влияе от множество фактори, включително възрастта, хормоналния статус, менструалния цикъл, бременност, сексуалната активност, прием на антибиотици и общото здравословно състояние. Нарушаването на този баланс, известно като вагинална дисбиоза, създава условия за свръхрастеж на определени микроорганизми и повишава риска от развитие на инфекции.

Вулвовагинална кандидоза

Вулвовагиналната кандидоза е една от най-честите причини за вагинален дискомфорт при жените. Смята се, че около 75% от жените преживяват поне един епизод през живота си, а при приблизително 5-8% заболяването протича като рецидивираща кандидоза с четири или повече епизода годишно.

През летните месеци рискът от развитие на кандидоза се увеличава поради създаването на топла и влажна среда в областта на гениталиите.

Продължителното носене на мокър бански костюм, синтетично бельо или тесни дрехи, както и повишеното изпотяване могат да благоприятстват развитието на инфекцията, особено при жени с предразполагащи фактори като захарен диабет, бременност, антибиотична терапия или имуносупресия. Най-характерните симптоми са интензивен сърбеж, парене, зачервяване, както и гъсто, белезникаво влагалищно течение без изразена неприятна миризма. При някои пациентки могат да се наблюдават болка при полов контакт и дискомфорт при уриниране.

Бактериална вагиноза

Бактериалната вагиноза е най-честата причина за патологично вагинално течение при жени в репродуктивна възраст и представлява нарушение в нормалния състав на вагиналния микробиом, характеризиращо се с намаляване на лактобацилите и свръхрастеж на анаеробни микроорганизми., сред които най-често Gardnerella vaginalis, Atopobium vaginae, Prevotella spp., Mobiluncus spp. и други.

Бактериалната вагиноза не се определя като класическа инфекция, предавана по полов път, но сексуалната активност, особено наличието на нов или повече от един сексуален партньор, е сред факторите, които увеличават риска от възникването ѝ.

Най-характерният симптом е тънко, хомогенно, сиво-бяло влагалищно течение с неприятна миризма, която често се засилва след полов контакт поради отделянето на летливи амини. Сърбежът и зачервяването обикновено са слабо изразени или липсват, което отличава бактериалната вагиноза от вулвовагиналната кандидоза.

Освен че причинява дискомфорт, бактериалната вагиноза се свързва с повишен риск от тазова възпалителна болест, следоперативни инфекции след гинекологични интервенции, неблагоприятни изходи на бременността и по-лесно придобиване на някои полово предавани инфекции, включително HIV.

Генитален херпес

Гениталният херпес е една от най-разпространените вирусни инфекции, предавани по полов път. Причинява се предимно от Herpes simplex virus тип 2 (HSV-2), въпреки че през последните години се наблюдава увеличаване на случаите, причинени от HSV-1, особено сред младите хора.

След първичната инфекция вирусът остава латентен в сетивните нервни ганглии и може да се реактивира многократно. Различни фактори, като психоемоционален стрес, остри заболявания, менструация, ултравиолетово облъчване, физическо натоварване и имунен дисбаланс, могат да провокират рецидив. През летните месеци честото излагане на слънце, повишената температура и физическата умора могат да допринесат за реактивиране на инфекцията при предразположени жени.

Заболяването обикновено започва с парене, сърбеж или болезненост в областта на гениталиите, последвани от поява на групирани мехурчета, изпълнени с бистра течност. След разкъсването им се образуват повърхностни болезнени язвички, които постепенно заздравяват. При първичната инфекция могат да се наблюдават повишена температура, общо неразположение, болезнено уриниране и увеличени ингвинални лимфни възли. Рецидивите обикновено протичат по-леко и с по-кратка продължителност. Важно е да се отбележи, че вирусът може да се отделя и при липса на клинични симптоми, което също създава риск от предаване на инфекцията.

Трихомониаза

Трихомониазата е полово предавана инфекция, причинена от протозоя Trichomonas vaginalis, която според Световната здравна организация е сред най-разпространените лечими сексуално предавани инфекции в световен мащаб.

Голяма част от инфекциите протичат безсимптомно, което благоприятства неволното предаване на причинителя между сексуалните партньори. При наличие на клинични прояви най-често се наблюдават обилно жълто-зелено влагалищно течение, неприятна миризма, сърбеж, парене, дизурия и болка по време на полов контакт. При гинекологичен преглед понякога се установява характерният вид на маточната шийка, известен като „ягодова шийка“, дължащ се на точковидни кръвоизливи по ектоцервикса.

Освен локалните симптоми, трихомониазата се свързва с повишен риск от възпалителна болест на малкия таз, неблагоприятни изходи на бременността и улеснено придобиване и предаване на HIV инфекция.

Други полово предавани инфекции

Инфекциите, причинени от Chlamydia trachomatis, Neisseria gonorrhoeae и Mycoplasma genitalium, често протичат безсимптомно, особено при жените, което затруднява ранното им откриване и увеличава риска от развитие на усложнения. При наличие на симптоми най-често се наблюдават патологично влагалищно течение, дизурия, контактно кървене, тазова болка, болка по време на полов контакт или интерменструално кървене. При липса на своевременно лечение тези инфекции могат да доведат до възпалителна болест на малкия таз, извънматочна бременност, тубарен фактор за инфертилитет и хронична тазова болка.

Профилактика на вагиналните инфекции през летните месеци

Поддържането на нормалния вагинален микробиом е основен фактор за предпазване от вагинални инфекции. Макар рискът да не може да бъде елиминиран напълно, спазването на някои лесни хигиенни и поведенчески мерки може значително да намали вероятността от възникването им.

Препоръчително е:

• мокрият бански костюм да се сменя възможно най-скоро след къпане;
• гениталната област да се поддържа чиста и суха;
• да се носи памучно бельо и свободно облекло, което позволява добра вентилация;
• да се избягва продължителното носене на тесни синтетични дрехи;
• да се избягват ароматизирани интимни продукти, вагинални душове и агресивни почистващи средства, които могат да нарушат естествения баланс на вагиналната среда;
• антибиотиците да се приемат само по лекарско предписание;
• при случаен или нов сексуален партньор да се използват бариерни контрацептивни методи;
• да се провеждат редовни профилактични гинекологични прегледи.

Летният сезон сам по себе си не е причина за възникване на вагинални инфекции, но създава условия, които могат да нарушат физиологичния баланс на вагиналния микробиом и да благоприятстват развитието или клиничната изява на различни инфекциозни заболявания. Спазването на подходящи хигиенни навици, безопасното сексуално поведение и своевременното търсене на медицинска помощ при поява на симптоми са основни предпоставки за запазване на интимното и репродуктивното здраве.

При поява на необичайно вагинално течение, сърбеж, парене, тазова болка, генитални лезии или други тревожни симптоми не бива да се отлага консултацията с акушер-гинеколог. Навременната диагностика и етиологично насоченото лечение намаляват риска от усложнения, ограничават рецидивите и допринасят за по-бързото възстановяване.

Коментирай »