На 26 юни Църквата чества св. преподобни Давид Солунски и св. преподобни Давид Български.

Свети Преподобни Давид Солунски

Блаженият Давид се родил в източна страна и подобно на светоносна звезда осиял целия свят: като се упражнявал във въздържание от ранна възраст, той бил сред хората като ангел в плът. Като се заселил близо до град Солун, свети Давид си направил палатка под едно бадемово дърво. Тук, подобно на доброгласна птица, той утешавал с душеполезни слова всички стичащи се при него. Неговият ум бил винаги устремен в Божествените висоти и благодарение на това, той се обогатил с дара на чудотворството и станал светозарен стълб на църквата, просвещаващ всички със своите чудесни знамения. Понасяйки мъжествено ту студ, ту силен зной, той станал като че безчувствен. И понеже угасил в себе си огъня на плътските страсти, то и вещественият огън не могъл да го опали, разказват от Митрополитски храм "Свети Димитър". Веднъж той взел в ръцете си горещ въглен и като поставил тамян върху него, застанал пред царя и го покадил, при което ръката му не пострадала от огъня. Като видял това, царят се удивил и се поклонил в нозете на Божия угодник. И тъй свети Давид изумявал хората със своя живот и с чудесата, които вършел и те, когато виждали светеца, винаги прославяли Бога, дивен в Своите светии. След дълъг и славен живот свети Давид с мир се преставил в Господа, Когото възлюбил още от младини.

Св. Давид Български

Св. Давид е български патриарх - последният преди падането на Първото българско царство през 1018 година. Той не е включен в Дюканжовия списък, но се споменава в няколко други източника във връзка със завладяването на България от император Василий II, разказва Българската патриаршия. Предполага се, че Давид става патриарх малко след като българският престол е зает от цар Иван Владислав през 1015 година. След смъртта на Иван Владислав през 1018 година патриарх Давид се среща с император Василий II при Струмица и посредничи в преговорите между него и царица Мария, в резултат на които Първото българско царство прекратява съществуването си.